Търкаше пръстите и дланите си, но в един момент се погледна в огледалото. Никога нямаше да хареса това, което виждаше там всеки ден. Ако беше висок и хубав, би я качил на бял кон с посипана със скъпоценни камъни златна юзда, за да я отведе далеч, далеч. Пробва да си пусне дълга брада, но му се стори, че прилича на ниско тантуресто джудже, и се отказа. Остави си малка къса брадичка, която периодично мажеше с къна, за да й придаде блясък. Чудеше се дали ако я обръсне, няма да изглежда по-млад. Преди да се обърне, Арно си изми лицето със специална зеленикава течност — Хедър му я даде с уверението, че билките в нея чистят петна и лунички. Вече цял месец я употребяваше, но не виждаше кой знае какъв резултат. Попи лицето си и сгъна старателно хавлиената си кърпа. Беше време за обяд.
Вече десет минути Джанет се мъчеше да открие в шкафа с провизии нещо, наподобяващо обяд. Така и не успя да свикне с перверзната практика производителите на вегетариански храни да назовават своите продукти с имена като месните им аналози: котлети от ядки, вегетариански бургер, печено от кашу. Сиренето тофу например се продаваше под формата на птичи крилца.
Джанет заля с вода гранулите, които бе избрала, но очевидно обърка пропорциите и наместо да се получи стегната маса, в съда се оказа противна каша. Опита се да отлее излишната течност, ала заедно с водата в канала се озова и част от хранителната съставка. Вбесена, Джанет тръшна купата върху плота и отиде да поговори с Трикси.
След като отказа да общува с когото и да било от групата, Трикси се бе заключила. Често правеше така, но поне отговаряше, ако някой почука. Дори само за да попита няма ли да я оставят на мира. А днес — никакъв звук.
— Трикси, обядът е готов.
Никакъв отговор и странна, някак много плътна тишина. Все едно вътре наистина нямаше никого. Джанет се огледа да не би някой да я види, коленичи и надникна през ключалката. Успя да зърне само ъгълче от неоправеното легло на Трикси. Изчервена от неудобство, се изправи.
Върна се в кухнята, където завари Кристофър. Той бе отскочил до селото и бе донесъл неприлично голям шоколадов сладкиш, „за да разведри малко настроението“, както се изрази.
— Но Хедър е изпекла руло с тапиока и глазура от фурми — предупреди го тя.
— Тъкмо за това — уточни младежът.
Джанет се засмя. Оказа се, че гранулите в купата, които преди малко остави така сърдита, са попили остатъка от водата; вече можеше да оформи сместа на топки и да ги изпържи. Запали газта и каза на Кристофър да викне останалите за обяд.
На терасата Хедър декламираше възторжено, люлеейки плътните си телеса:
— Всяка мъничка клетка на тялото ми е щастливаааа… Всяка мъничка клетка на тялото ми е добре…
Кристофър познаваше страстта на жената към позитивно мислене, както и опитите й да го внуши на своите клиенти, независимо от колко тежка болест страдат. Застана пред нея и отчетливо произнесе: „Храна.“
— Кени… В офиса е… — припряно рече тя и с танцова стъпка и леки подскоци се скри зад ъгъла на сградата.
Кен подготвяше плакати за следващия семинар на тяхното семейство.
— Обядът е готов — задъхано съобщи съпругата му, надничайки през вратата.
— Крайно време беше — изсумтя Кен. — Умирам от глад.
— В ден като този, нещата наистина са малко объркани. — Тя пристъпи, за да види как напредва работата. На бледосин фон Кен бе нарисувал два гълъба: единият, с дълги мигли, носеше в човката си клонка; другият, с ясно очертани пера, протягаше криле, за да прегърне партньора си. Отдолу стояха имената на Хедър и Кен, а след името на Кен пишеше: Интуитивен диагностик, писател, специалист по астрална настройка. Хедър бе представена като лечителка, писателка, проповедничка.
— Това трябва да ги доведе при нас. Дано след всичко, което се случи, интересът не спадне.
— Надявам се, Хед. — Той спусна крака на пода. — Докато работех върху плаката, мислено се опитвах да вляза в контакт с Хиларион, за да го попитам за нашето бъдеще.
— Чудесно. Какво ти отговори?
— Този нещастник не каза нищо… О, какво изрекох!? — Кен покри главата си с ръце, сякаш очакваше скален къс да се стовари отгоре му. — Прости ми, Хиларион. Само се пошегувах. По-интересно беше, че ми предаде информация за дупките в озоновия слой, за някаква промяна в парадигмите — няма за какво да се тревожите.