— Сериозно? Не мога да повярвам — лицето на съпругата се озари от надежда.
— Но е самата истина. Съобщението дойде направо от Първата четирислойна колона на мълчанието. Нали знаеш как бликват водите, когато се роди бебе? Процесът е абсолютно същият. Всички знаем, че в такъв момент започва силен духовен излив от ангелските селения.
— Нямаше да се сетя — плесна с ръце Хедър. — Трябва да го споделим с другите.
— А после и с целия свят.
На минаване през преддверието Кен надникна в купата с надпис „Виновен ли се чувстваш“. Този ден вътре нямаше пари. И все пак купата не беше празна. На дъното лежеше ключ с етикетче „25“. Беше ключът от стаята на Трикси.
Следобедът бе горещ. И двата прозореца в кабинета на Барнаби стояха отворени, ала въздухът не помръдваше. В съседство празнуваха двайсет и втория рожден ден на колежката Бриърли. Някой се беше сетил наред със сладкишите и тортата да донесе голяма торба с лед и друга с лимони. Главният инспектор държеше изпотена чаша с току-що приготвена лимонада и отхапваше предпазливо поничка. Внимаваше част от пълнежа да не капне на ризата или върху листовете, отрупали бюрото му. Най-отгоре лежеше току-що донесеният доклад от местопрестъплението.
От открехнатата врата долетяха нестройните звуци на „Честит рожден ден“. През процепа Барнаби виждаше своя сержант, кацнал върху бюрото на Одри: държеше лист принтерна хартия и пееше с пълен глас. Очите на младия мъж не се откъсваха от обутите в черни чорапи крака на колежката им.
През последните три години Одри порасна пред очите им. Плаха и срамежлива в началото, тя не знаеше как да се държи, когато флиртуват с нея или когато я пренебрегват само защото е жена. В този момент Трой се наведе напред и с хищническа усмивка зашепна нещо на момичето. В първия миг Одри примигна, после се наведе напред и прошепна нещо в отговор. Заобиколилите ги колеги избухнаха във весел смях и сержантът се оттегли.
— Едно време беше много мила — сподели Трой с началника си и размаха листа, който продължаваше да стиска в ръка. — Истинска жена. Не знам дали разбирате какво имам предвид.
— Според мен сега е далеч по-сладка.
— Правиш им комплимент и веднага те хващат за гушата.
— Представям си какъв е бил комплиментът ти. Там, където проверих, няма Крейг.
Трой се постара да изглежда делови.
— И аз прегледах някой файлове. Ето, тук има един Брайън Крейг. Занимавал се е със застрахователни измами. Починал в Бродмур. Чакам да получа резултати за имена като Кранлей и Крошу. — Гласът на Трой вече звучеше бодро и делово. — Убеден съм, че Гамлин беше прав. Чувствам го с костите си.
Предчувствията на Трой винаги намираха отзвук в костите му. На тях можеше да се разчита почти толкова, колкото и на Сейнт Бернард от етикета на прочутото бренди.
— Нещо излезе ли от доклада от местопрестъплението, сър?
— Почти нищо.
Трой изчете двете гъсто изписани страници. Не ставаше дори и дума за ръкавицата, което можеше и да се очаква. Имаше обаче снимка на намерения върху ножа конец — многократно увеличение.
— Този конец е голяма досада. Представа нямам от чия дреха може да е. А и кой ли би скрил такова оръжие в дрехата си. Мей Кътл има обичай да носи дрехи с широки дълги ръкави, но тя е вън от подозрение. Освен ако не е предала ножа на някой друг. На Уайнрайт например. Не виждам къде може да скрие оръжието, с неговите тесни панталони и прилепнали фланелки.
— Но той също не е приближавал подиума.
— Тогава кой остава? Онази, издокараната, носи панталони — възможно е тя да го е внесла. Русата сигурно не е била в състояние да го направи. Гибс може да го пъхне под якето си. Гамлин и Бийвърс са били в състояние да скрият ножа, както и онова момче, дето му хлопа дъската. То се облича с размъкнати дрехи. Или пък жената на Гамлин — под нейните фусти и воали има място да се скрият няколко дузини прибори. Същото се отнася и за сарито на дъщеря й.
Устата на Трой се сви в погнуса. Нищо не го отвращаваше повече от това бяла жена да се облича като цветнокожа.
— Ако това момиче беше моя дъщеря, досега хиляда пъти да съм я завлякъл вкъщи и да измия червената боя от главата й.
— Само че хората не са наши, сержант. Не са кола или перална машина. А и забрави някого.