Днес жената бе вдигнала косата си нагоре. Красивата корона от букли, масури и вълни влизаше в стила на Рубенсовата й фигура. Без никакво затруднение я следваха в сумрака на къщата, защото ярките й дрехи трудно биха останали незабележими. Въведе ги в стая и бързо затвори вратата след тях.
След такова припряно посрещане Барнаби очакваше с щракването на бравата да се излее поток от думи, ала жената мълчеше, обърнала към тях римския си профил.
Най-сетне, очевидно събрала мислите си, подхвана:
— Усещам изключително силни негативни, за да не кажа трънливи вибрации. — Погледът й скачаше напрегнато ту към единия, ту към другия мъж. — И дори си мисля, че вие сте източникът — тя кимна към Трой. Той вдигна изумено вежди. — Нуждая се от няколко минути, за да възстановя позитивните йони в своя жизнен индекс.
Мей се настани до малка кръгла маса, покрита с оранжева плетена покривка, опря лакти в ръба и затвори очи. Нужните й минути се оказаха повече от няколко. По едно време нежните й ноздри се разшириха, пое няколко пъти дълбоко въздух, издиша, отвори очи и им се усмихна дружелюбно.
— Сега вече е по-добре, нали? — попита Барнаби.
Трой продължаваше да стои до прозореца и да излъчва бодливите си вълни.
— Надявам се да ми влезете в положението. Снощи не можах да спя. Малко преди обяд дремнах за малко и великият учител Ракоуски ми се яви насън, за да ме посъветва да се видя с вас. Сигурно знаете, че той се занимава с правните проблеми, затова нямаше как да не го послушам.
— Разбирам — излъга откровено Барнаби.
— Това, което ще ви кажа, не е свързано с пътуването на Учителя в отвъдното. Мъчи ме от известно време и дори се канех да го споделя с Кристофър, но метеорът се сгромоляса на главите ни и аз съвсем забравих. — Тя вдигна очи към прозореца, където Трой вече бе залепил чело о стъклото. — На вашия сержант да не му е зле?
— Не, нищо му няма.
— Повече не съм в състояние да стоя с глава, заровена в пясъка, все едно нищо не се е случило. Тук действително става нещо.
„Мили Боже, рече си Барнаби. Не стига убийството, ами сега и друго“.
— Всичко започна, след като Джим Картър ни напусна.
— За първи път, струва ми се, чувам това име, госпожице Кътл.
— Почина, преди вие да се появите.
— И кой беше той?
— Много мил човек. Един от първите хора тук, в комуната. С него се случи инцидент, фатален, за съжаление. Изненадана съм, че не сте чули нищо.
— Смърт при случаен инцидент не в нашил обсег на действие.
— Проведе се разследване. — Мей погледна Барнаби някак критично, все едно го е заловила да пуши на забранено място. — Ден или два след нещастието бях тръгнала към пералнята, когато чух спор. Или поне част от него. Вратата към стаята на Учителя не беше затворена плътно. Някой вътре каза: „Какво си направил? Ами ако решат да направят аутоп…?“ После затвориха вратата.
— Видяхте ли кой беше вътре?
— Параванът скриваше вътрешността.
— Мислите, че господин Крейги е казал тези думи? — От напрежение Барнаби чак се наведе напред. Трой, спрял да масажира прозореца, извърна лице към двамата. Очите му внимателно следяха разговора.
— Не мога да кажа. Гласът бе много приглушен. След като бяхме при следователя и той излезе със заключение, реших, че придавам прекалено голямо значение на чутото. Ала няколко седмици по-късно, през нощта, ме събуди шум в съседната стая. Долових шумове, сякаш някой внимателно мести мебели или отваря и затваря чекмеджета. Стаята на Джим никога не се заключваше, затова не разбирах кому е нужно да се промъква там посред нощ.
— Да не би да е бил външен човек? — предположи Барнаби.
— Едва ли. Сянката му изчезна към вътрешността на сградата.
— Не ви ли хрумна да повикате полиция?
— Ние тук рядко прибягваме към услугите на полицията. — Мей дари Трой с утешителна усмивка. — Вие положително сте много добри, но понякога намесата ви може да причини сериозни психологически вреди.
— Допускате ли, че докато е бягал, човекът е чул как отваряте и затваряте прозореца?
— Определено. — Тя очакваше коментара му с широко отворени невинни очи. — Защо? Важно ли е?
Трой направо не вярваше на ушите си. Жената пред него шофираше, грижеше се за финансите на комуната и за доста голям брой посетители; успоредно с това се занимаваше и проявяваше интерес към архангели, извънземни с познания в юриспруденцията и какво ли още не. И същата тази жена в момента деликатно докосваше ръкава на неговия шеф.