— Да не ви е зле, инспектор Барнаби?
Инспекторът се изкашля някак дрезгаво.
— Стегнатият ларинкс води до сериозни проблеми с бъбреците — загрижено обясни Мей. — Диагнозата й беше приета напълно хладнокръвно и тя продължи: — Веднага ще ви донеса моя аромат за такива случаи.
Предложението й, явно, не се прие и тя изглеждаше разочарована.
— Ще може ли да огледаме стаята на господин Картър?
— Там няма абсолютно нищо. Всичко беше изнесено.
— И въпреки това…
— Само още нещо, инспекторе. В петък при пълнолуние изскубнете стрък амарант с корените, иначе няма нужния ефект, увийте го в парче чист плат, за предпочитане лен, и го носете под ризата си, до кожата. Така ще бъдете недосегаем за куршумите.
— Полицията ни осигурява необходимите средства срещу куршуми, госпожице Кътл.
— Наистина ли? — Очите й светнаха любопитно. — Сега носите ли такова нещо? Ще позволите ли да го видя? — След кратък размисъл тя попита: — Може ли да се каже, че „оказвам съдействие на следствието“, инспекторе? Често съм се питала какво точно означава тази фраза.
Тримата излязоха от стаята на Мей и спряха пред съседната врата. Само след миг Барнаби и Трой се озоваха вътре. В стаята цареше идеален ред. Мебелите се свеждаха до два обикновени букови стола, единично легло, ниска масичка, неголям гардероб с празна кутия, от обувки и скрин. На отсрещната стена, върху небоядисана дъска вместо закачалки бяха завинтени три куки. Проста памучна кувертюра покриваше леглото с тънък твърд дюшек. От цялата стая лъхаше на аскетизъм и въздържание. На иначе голите стени бе изрисуван надпис: „Бог е безгранична окръжност, чийто център е навсякъде.“
Трой се зае да провери чекмеджетата на скрина. До едно се оказаха празни. Барнаби се огледа, питайки се дали наистина за духовното извисяване е необходимо такова ограничаване на удобствата. Мислеше си за самобичуването, за годините, които йогите прекарват на дъното на тъмни и влажни пещери — със сплъстени коси, покрити с прахоляк, вмирисани. Главният инспектор не виждаше смисъл в това. Той харесваше удобствата. Не кой знае какви, но поне едно приело формата ти кресло след дългия работен ден. Или пък хамак на двора с чаша вино в лятна вечер, докато музиката се лее през отворения френски прозорец. Обичаше, наистина много обичаше, да си легне вечер с Джойс. Харесваше му да скицира ясните очертания на нейния профил.
Не изпитваше желание да размишлява обстойно върху философски проблеми, и не само защото нямаше време, но и защото не виждаше голям смисъл. Предпочиташе да живее почтено, държеше на жена си и дъщеря си, имаше работа, полезна на хората, а със заплатата си, освен за семейството си успяваше да се грижи и за половин дузина благотворителни каузи. Имаше няколко приятели, с които се виждаше от време на време, но те знаеха, че могат да разчитат на приятелството и вниманието му, когато се наложи. Общо взето, не се справяше зле.
— Не е кой знае колко за един цял живот, нали, сър? — обади се Трой, застанал до полиците с книги. — Ето, има и книга за живота сред вълци — и той се изкиска.
Барнаби винаги се изненадваше от радостта, с която неговият сержант посрещаше собствените си плоски шеги. Автор на въпросната книга бе Улф Месинг — един от известните лечители на душата в Русия, както се твърдеше в анотацията на гърба. Барнаби посегна и взе друга книга — „Умирането. Разумна алтернатива на последните моменти от живота“ от Аня фус-Грабер. Поуспокоен от вестта, че в този важен момент от живота си човек има избор, главният инспектор изпита съжаление, задето горкият Джим не бе успял да се възползва от възможностите, описани в книгата.
— Най-добре да проверим всичките. — Човек никога не знае какво може да изскочи между страниците.
Двамата — започнаха да вадят томовете един по един; разтърсваха ги и ги преглеждаха. Барнаби се изненада приятно от факта, че тук бяха събирани не само книги, доказващи величието на източните философии, но и такива посветени на софизма, на обичаите на друидите, митове и легенди на други народи, изкуството на руните, на Розенкройцерите и на масоните. Имаше книги и за летящи чинии, и речник на Новата перспектива, и Книга на промените — И Дзин. Най-скъпата струваше три лири и седемдесет и пет, а най-евтината — двайсет и пет пенса; всичките купени от антикварни магазини.
— Положително е имал и лични вещи, шефе — промърмори Трой, докато прелистваше последната книга. Повечето хора имат кръщелно свидетелство, някакви снимки. Възможно ли е да съществуваш единствено с дрехите на гърба си и с няколко книги.