— За монасите е възможно.
— Аха — лаконично се съгласи Трой, сякаш ставаше дума за някакви далечни създания, живеещи най-малко на Марс.
Барнаби взе „Смисълът на щастието“. Кой не би избрал такава книга?
— Ако няма какво друго да правиш тук, защо не отидеш да разпиташ госпожа Гамлин, Трой? — попита главният инспектор.
— Вярно. Къде ли е тя?
Така му се искаше да се измъкне и да изпуши една цигара. Трой отвори вратата със замах и едва не настъпи Мей, която тутакси предложи да го заведе при Фелисити. По пътя към стаята тя на няколко пъти му хвърли окуражителни погледи, посъветва го да не се подстригва толкова късо, защото именно косата е антена за контакт с космическите сили.
— Храмът на победата на Венера е отворен за нашето съзнание на седемнайсети този месец. Защо не ни посетите тогава и да се присъедините към нашата церемония?
Трой изглеждаше недосегаем.
— Имате нужда от лечение. И то спешно. — Решила, че мълчанието му е признак за нерешителност, тя продължи: — Лекуваме личността цялостно. Когато някой орган заболее, лекарят ви предписва хапчета. Понякога се налага да постъпите в болница, за да ви оперират. Грижат се за конкретния орган, но не и за личността.
— Да… Да. В последно време съм малко зает. Вкъщи имаме бебе и изобщо…
Мей го остави пред вратата на Фелисити и хлътна вътре, за да подготви жената. Върна се след малко и преди да го пусне да влезе, го предупреди:
— Будна е, но енергийното й поле е все още доста слабо, така че ще ви помоля да…
— Няма страшно, госпожице Кътл.
Трой едва позна Фелисити. Седеше в леглото, подпряна на възглавници, правата й коса бе опъната назад и привързана с някаква връзка. Беше облечена в синя роба. Най-хубавото бе, че по време на разговора си с нея можеше да пуши, без да й иска разрешение. Според него тя дори не забеляза този факт.
Доколкото успя да прецени, тя не беше кой знае колко по-спокойна от вчера. Едва ли си спомняше дали се е намирала на подиума, камо ли да се сети кой е стоял встрани от нея. Трой дори се съмняваше, че е разбрала за убийството.
Попита я за попечителския фонд на Макфадън и тя изведнъж се разстрои.
— Най-добре питайте съпруга ми. На него можете да му вярвате.
— Все пак става дума за наследството на дъщеря ви, госпожо Гамлин. Вероятно и тя е наясно.
— Няма никакво значение чии са парите. — Тя нервно люшкаше глава във всички посоки. Трой тръгна към вратата. Преди да стигне до нея, зад гърба му се изля порой от коментари — все обидни, — засягащи физическите и моралните достойнства на съпруга й. Той се изпълни с уважение към цветистите квалификации, но изобщо не обърна внимание, че тя използва сегашно време. Най-после, изтощена от дългата реч, жената се отпусна върху възглавниците.
— В момент като този не го намирам за много подходящо, госпожо Гамлин — отбеляза той. — Та човекът почина съвсем скоро.
В следващия миг Фелисити изпищя пронизително и се свлече от леглото на пода — главата й увисна, а краката й останаха горе. Мей тутакси връхлетя в стаята.
— Голям тъпанар излезе, Гавин — отбеляза Барнаби по пътя към управлението.
— Откъде да знам? Лежеше там с вид на затоплен мъртвец. Предполагах, че все някой й е казал. Пък и добре, че съм ви подръка, та има кого да обвините за всяко нещо.
Използват ме като „шамара на султана“, мислеше печално младият мъж. Открай време искаше да е полицай. Харесваше му да е полицай, но на моменти — когато пишеше доклади, когато ставаше свидетел на политически игри, когато трябваше да си затваря устата и да търпи несправедливи обвинения като сега — се дразнеше до такава степен, че му идваше да захвърли всичко.
Единствено по ярките като ягоди петна по бузите и стиснатите устни на своя сержант Барнаби разбра, че не е бил справедлив. В предположението, че са съобщили на Фелисити за смъртта на съпруга й, имаше логика, макар Трой очевидно да не бе подходил по възможно най-тактичния начин. Да наречеш Трой „тъп“, означаваше да го удариш по най-болното място. Не беше редно.
— Всеки бърка понякога, сержант — рече той примирително.
— Сър.
И нито дума повече по темата. Много скоро на Трой му мина и той се впусна в доста преувеличени и извънредно подробни описания на постиженията на бебето: красота, таланти, скорост на растежа — височина, зъби, коса, нокти; речеви умения — отговори и въпроси; музикални постижения — упражнения на тимпани — с капаците от кухнята, и не на последно място художническите. Последната рисунка дори закачили на вратата на хладилника. Представлявала умело пресъздаден образ на пудела на баба й.