За Барнаби не беше проблем да се изключи. В мислите си се върна към аскетично обзаведената стая на Джим Картър. Човек, напълно сериозно отдаден на вярванията си и в същото време симпатичен. Както и на дочутия от Мей разговор.
„Какво си направил? Ами ако решат да правят аутоп…“?
Аутопсия. Какво друго след два дни от смърт при съмнителни обстоятелства. Неслучайно Крейги (по всяка вероятност) и още някой друг са се бояли от такава процедура. И ето, сега Крейги също е мъртъв. Дали двете събития не са свързани?
Изграждането на хипотези на този етап беше напълно безсмислено. Загуба на енергия и най-вече — отвличане на вниманието. И без това си има достатъчно грижи. Новата информация си седи дълбоко в съзнанието и когато му дойде времето, излиза преработена.
Не се наложи да чака дълго. Събития още на следващия ден хвърлиха нова, по-тревожна светлина върху смъртта на Джим Картър.
Единадесета глава
Семейство Барнаби закусваха. Къли и Джойс си бяха разделили сутрешния брой на „Индипендънт“. Том се занимаваше с някаква течност — млечнорозова и доста рядка.
— Бих искала беконът да е както трябва. Не може ли поне веднъж да бъде хрупкав?
— Миналия път го направих хрупкав, а ти каза, че съм го прегорил.
— Защото беше прегорял.
— Като стана дума за храна — намеси се Къли, докато сгъваше вестника, а после го остави върху коленете си, за да си вземе поредната питка френски хляб, — как вървят кулинарните ти занимания, татко?
— Тази седмица ще се наложи да пропусна курса.
— Имах предвид подготовката за утре вечер. — Тя намаза почти бялото масло върху хрупкавия хляб и сложи отгоре лъжичка боровинково сладко. Без да дочака отговор, се върна към вестника.
— Приготвих първото блюдо, но няма да е зле да отскочим до „Сейнсбъри“ за останалото.
— Хубава работа.
— Не говори с пълна уста — обади се Джойс.
— Все пак става дума за вечерята на моя годеж, а и за рождения ми ден.
— Когато приключи разследването по този случай, ще заведа всички ви в наистина изискан ресторант.
— Не е същото.
— Гледай ти, твоят богаташ е заел цялата първа страница — обади се Джойс. — Вътре, предполагам, има и некролог. Какво ли са написали?
— Че с радост е причинявал болка на близките си — отговори съпругът й.
— Сериозно?
— Дали ще го сметнете за голяма дързост, ако поискам част от вестника? — Главният инспектор протегна ръка, но тя увисна безответно. — Защо никога не получавам онова, което искам, в тази къща?
— Всички тук те обичаме, татко.
— Тогава ми дайте да прегледам поне част от вестника. — Барнаби се питаше колко ли време ще мине, преди репортерите да надушат, че милионерът се е появил в Господарската къща няколко часа преди пред очите му да се е извършило убийство. Искрено се надяваше последователите на Ложата на Златния ветрогон да са готови за това разкритие.
Къли се разсмя на нещо прочетено и страниците се разлюляха между нежните пръсти, завършващи с бадемовидни нокти. Над вестника се виждаше горната част на издължената й глава, увенчана с къдрава тъмнокестенява коса, небрежно захваната с щипка. Немирна къдрица се спусна над челото й и тя я отметна с елегантно отработено движение. Дали бе отработено, или просто й идваше отвътре? Той никога не знаеше къде свършва дъщеря му и откъде започва актрисата. Наблюдавайки нежната извивка на лицето й, той често си напомняше, че това е неговото малко момиче. Бе започнала да взима противозачатъчни на шестнайсет, не бе пропуснала и меките наркотици през периода на пънк рока, за което си призна, когато ги отказа. Ето я сега, свежа като току-що разтворена розова пъпка, след неясно колко любовни истории. Младост!
— Какво става, Том?
— Ммм?
— Киселини ли имаш?
— Надявам се да не получа киселини след този бекон. Щом не искаш да ми дадеш поне част от вестника, разкажи ми на какво се смееш? — обърна се той сърдито към дъщеря си.