Отново замълча, притиснал свитата си длан до устните, сякаш да спре изблик на емоция. След малко си дръпна ръката — устните му бяха побелели. Трой дискретно плъзна снимката на бюрото пред него.
— Близо година и половина след писмото се върнах в Англия. Отседнах в малък пансион в Ърлс Корт и веднага писах на чичо, за да му съобщя адреса и телефонния си номер. Обещах, щом си намеря работа, да го посетя през почивните дни. Отговори ми, с нетърпение очаквал да се видим. Не се чувствал много добре — стомашни проблеми. Няколко дни по-късно пристигна това писмо — той взе отново плика, извади разчертан лист за писма и го подаде на Барнаби.
„Анди,
случи се нещо ужасно. Ще ти се обадя в осем вечерта утре (четвъртък) от селото. Не мога да използвам телефона в къщата. На всяка цена бъди на телефона.
Последното изречение бе подчертано два пъти.
— Обаждане обаче нямаше. Не се отделих от телефона до обяд на следващия ден — петък. Накрая не издържах и позвъних в къщата. Направо не повярвах на ушите си, когато ми съобщиха, че е починал. Цялото ми семейство — вече нямах никого. Стоях така часове наред, за да осмисля вестта. Освен това не можех да не направя връзка между писмото и неговата смърт.
— Искате да кажете, че е бил убит, за да не проговори?
— Точно така.
— Не е ли прекалено драматично, господин Картър? Може да има десетки причини за неговата смърт. Медицински например.
— Джим нямаше още шейсет. А и здравето му, с изключение на стомашните проблеми, винаги е било добро. Обясниха ми, че било нещастен случай. — Фразата прозвуча направо презрително. — Заинтересувах се кога ще се проведе изслушването на свидетелите в съда и отидох. Седях на последните редове. Там вече се убедих, че подозренията ми не са напразни.
Кафето на Барнаби бе вече съвсем, студено, а и чашата на Трой стоеше недопита.
— До онзи момент нямах нищо конкретно, на което да базирам в подозренията си. Но след показанията на лекаря, че Джим бил пиян, и последните ми съмнения се изпариха. В залата лекарят заяви, че от Джим се носела миризма на уиски, дори дрехите му били подгизнали от течността. Това е абсурд. В предишно писмо чичо беше споделил как лекува чревната си инфекция: по лекарско предписание пиел таблетки, изискващи специална диета, и изрично го били предупредили да не употребява алкохол под никаква форма. Напълно излишно предупреждение, защото чичо никога не е бил любител на чашката.
— Намеквате, че някой го е накарал да пие против волята му и това го е убило?
— Не е много сигурно. По-скоро са го убили и после са налели уиски в гърлото му, за да изглежда като пиянско падане.
— Не е толкова просто, господин Картър. Гълтането, както и всички други функции на тялото, се прекратява с момента на смъртта. Така че, ако ме извините за думата, изключено е да принудиш труп да преглътне.
— Всичко това трябваше да се изясни по време на изслушването на свидетелите в съдебната зала. — Андрю Картър вече видимо не бе в състояние да сдържа гнева си. — И през ум не ми мина, че не са направили аутопсия.
— Патолозите са заети хора, както знаете. Сигурно е имал други неотложни задачи. Огледът започва от главата. — Барнаби доста картинно си представи процедурата и усети как стомахът му се свива. — Установил, че вратът е счупен, и е спрял дотам.
— Не се ли прави анализ на стомашното съдържание? И всичко останало?
— Само ако са налице данни за съмнителни обстоятелства. Те обаче трябва да се изложат в прав текст. — Главният инспектор сгъна писмото и го затисна с пресата за писма на бюрото. — Жалко е наистина, че не сте изразили съмненията си пред полицейски служител.
— Нищо не можех да докажа. Направиха кремацията, преди да изслушат свидетелите. Бяха се погрижили за това. И всички доказателства бяха излетели заедно с дима. А и дори някой да беше обърнал внимание на думите ми, хората щяха да са нащрек и да прикрият възможно най-добре истината.
— Успяхте ли да научите нещо, докато бяхте в къщата?
— Нищо. — Изражението му вече беше мрачно. — Дори никакъв слух. При такава внезапна смърт хората стават подозрителни и всякакви въпроси, каквито биха били моите, щяха да са проява на нездраво любопитство. Разказваха ми само какъв човек бил Джим. Нещо, което аз знаех чудесно.