— Доловихте ли у някого от обитателите подчертана съпротива да говори за инцидента? Да сте усетили, че се опитва да скрие нещо?
— Не, по дяволите. По едно време започнах дори да се питам дали са знаели за лечението му.
— И на мен ми се стори така. Странно как никой в къщата не е чувал за проблемите му със стомаха. Да не говорим за таблетките и за тяхната несъвместимост с алкохол.
— Не се учудвам, защото в комуната има „сух режим“.
— „Сух режим ли“? — Думите излетяха от устата на сержанта. Трой се озърна, сякаш друг, скрит в шкафа с папките, ги е произнесъл.
— Претърсвали ли сте неговата стая?
— Откъде знаете? — Андрю Картър се изненада искрено.
— Чули са ви.
— Господи! Това не хубаво.
— Нещо конкретно ли търсехте?
Мъжът се изчерви. За първи път от началото на разговора се обърка. Безпомощно обърна длани нагоре, сякаш признаваше някаква вина.
— Сигурно ще ви прозвучи ужасно меркантилно да се говори за това толкова скоро след смъртта, но търсех завещание. При преместването в Ложата продаде къщата си. Не беше нещо грандиозно — три спални с тераса в Илингтън. Доста скромна сграда за този квартал. Получил сто и осемдесет хиляди за нея.
Трой подсвирна изненадано.
— Отидох в „Барклис“ — продължаваше племенникът, — банката, с която работеше, но там нямаше завещание, а и не ми казаха нищо повече за финансовите му дела.
— Вероятно е вложил парите в комуната — предположи Трой.
— Нямат такава практика. Хората плащат храната и квартирата си. А и не би било типично за него. Той не само ме отгледа, но и чудесно се разбирахме. Бях най-близкият му роднина и съм сигурен, че е оставил парите от продажбата на мое име. Не би предпочел някакви непознати. — Очевидно развълнуван, посегна за трета цигара.
— Защо не ми оставите адреса си в Ърлс Корт, господин Картър? — Барнаби отново взе химикалката.
— „Баруърт Гардънс“, двайсет и осем. Лесно помня номера, защото съм и на толкова години.
— Споменахте, че сутринта, когато е починал чичо ви, сте чакали на телефона. Сам ли бяхте?
— През по-голяма част от времето. Някъде около десет Нолийн, австралийката, която живее до мен, почука, за да пита искам ли кафе. Пихме го в нейния апартамент. Сложихме телефона на площадката между двете врати и оставихме нейната отворена. Защо питате?
Барнаби не отговори и продължи с въпросите:
— Какво ще правите сега, когато самоличността ви е разкрита?
— Не виждам защо трябва да я разкривам все още. — Наложи се да посрещне изненаданите погледи на двамата полицейски служители. — В къщата няма нито радио, нито телевизия.
— Всички таблоиди съобщават за сватбата, господин Картър — намеси се Трой. — Нищо чудно да го забележат по будките за вестници в селото. Не е нужно да си купуват вестник.
— Едва ли. Сутринта бях в селото. Не забелязах нищо необичайно. Така или иначе, до утре ще издържа. Ще стискам палци, и устата си също.
— А какво ще правите с разследването на смъртта на Гамлин? Всеки момент ще ви разпитат. Безсмислено е да твърдите, че сте Кристофър Уайнрайт?
— По дяволите. Прав сте. Значи и Трикси може да е прочела новината. Ако се върне дотогава, разбира се.
— Да се върне ли? Какво искате да кажете?
— Тя избяга.
— Моля?!
— Разбрахме го малко преди обяд.
— Защо не ни съобщихте?
— Не се е случило нищо необичайно. Отиде си по собствено желание. Прибрала си е и всички вещи.
— Не вие ще определите кое е обичайно и кое не! — викна Барнаби. — На всички ви беше ясно казано да не напускате мястото, без да уведомите полицията.
— Не вярвам да е въвлечена по някакъв начин…
— Тя е свидетел на убийство, господин Картър. И вероятна заподозряна.
— Как така заподозряна? Аз пък си мислех, че…
— Разследването не е приключило. — Главният инспектор изчака миг-два, та сериозността на информацията да проникне в съзнанието на младия мъж. С удовлетворение забеляза каква вълна от тревога се надигна у човека отсреща. — Поведението ви е изключително безотговорно и неразумно, господин Картър. Ако подозренията ви относно причините за смъртта на вашия чичо се окажат основателни, а, честно казано, никак няма да се изненадам, че сте прав, някой в Господарската къща вече е убил двама души. Защо да не станат трима?