— Къде се губиш? — възкликна жена му. — Остави ме да се оправям сама. — Забелязвайки по изражението на лицето му колко е недоволен от това, което вижда, тя се опита да се извини: — Нахълтаха сами, не съм ги пуснала.
— Не се тревожи. Аз ще се оправя. — Отстрани я деликатно, приближи журналистката и се поклони леко — кристалът на челото му увисна напред, а при изправянето на мъжа се върна на място. — Ще обсъждаме интересуващия ви въпрос вън от територията на къщата. Така че…, ако обичате… — Отиде до вратата, отвори я и зачака търпеливо.
Двамата натрапници не само не му обърнаха никакво внимание, но започнаха да тършуват и да надничат в преддверието. Тери коленичи пред Буда в опит да подбере подходящ кадър.
Кен се изкашля и повтори:
— Извинете…
— Къде е този ваш солариум? — Неполучил отговор, Тери ги подкани: — Хайде де, кажете. — Очевидно бе започнал да се ядосва, поради което лондонският му акцент пролича още повече. — Поканихте ни, нали?
— Поканиха ли ви?
Думите прокънтяха над главите им в преддверието. Ави се огледа объркано. На стълбищната площадка на горния етаж стоеше внушителна женска фигура в многоцветна роба. Върху гърдите й блестеше голям лунен сърп. Буйната кестенява коса, вдигната нагоре, придаваше на фигурата още по-импозантен вид.
— Ама че женище — промърмори Тери и насочи обектива към новопоявилата се. Едва тогава забеляза по-дребната фигура, очевидно придружаваща жената. Слабичко момиче със сари в зелени и златисти цветове стоеше на крачка за нея. При проблясването на светкавицата вдигна ръце и скри лицето си.
„Защо ли го прави“, запита се Ави.
— Бихте ли ми обяснили? — за пореден път се обади жената в цветната роба. Гласът й прокънтя с богати вибрации.
— Това е нашата свободна преса — поясни тихо Суами. — Упражняват свещеното си право да безчинстват.
— Намирате се на територията на частна собственост. — Мей тръгна надолу по стълбите, развяла великолепната лека материя на робата си. — Кои сте вие?
— Кои сте вие? — иронично подхвърли Ави, докато трескаво търсеше в чантата си бутона, за да включи касетофона на запис.
— Все едно кои сте. Престанете да снимате.
Тери спря за миг канонадата си. Къде е виждал лицето на това момиче? Все пак вдигна отново апарата, но момичето вече държеше в ръка чиния, взета от близкия шкаф, и след миг я запрати към главата му.
— Имаш ли ум бе, момиче? — провикна се Тери. — Опитвам се да направя малко снимки.
— Мило дете — обърна се високата жена в цветната роба изумено. — Не това е начинът. Какво би казал Той?
Суами избухна в сълзи.
— Вижте — подхвана Ави, оставяйки чантата и микрофона на пода, ала бе ясно, че е само за минута, колкото да се изкаже. — Не бих искала да поливам със студена вода благородното ви негодувание, но нас ни поканиха тук. Права ли съм, Тери? Така че, моля ви, престанете да плачете, сякаш сме тук, за да поругаем вашата светиня.
— Нещо сте се объркали. Това е невъзможно — хладнокръвно отсече Мей.
— Попитайте госпожа Бийвърс — отвърна Ави.
Главите на всички се извърнаха към съпрузите, които не знаеха накъде да гледат. Споглеждаха се като виновни ученици и по лицата им се четеше: „Ти кажи…“, „Не, ти кажи.“
Най-сетне Хедър се престраши:
— Вероятно е станало недоразумение. Тази жена позвъни по телефона и явно не съм разбрала намеренията им. Бях сигурна, че те вече имат уговорена среща за интервю и само се интересуват как да стигнат до мястото.
— Хей, мила — обади се Ави, — губиш си времето тук. Би трябвало да отидеш в парламента.
— Хедър е права — изскимтя Кен. — Стоях до телефона по време на разговора им.
— Направо им казах, че искаме ексклузивно право да отразяваме случая — продължаваше Ави, без да се смути от репликата на отчаяния съпруг. — Поискаха да се обадя след малко, за да се посъветват. Така и направих. При втория ни разговор дадоха съгласие и някой си Хиларион също е потвърдил.
— Вярно ли е, Хедър?
Настъпи продължително мълчание. Наруши го Ави.
— Искам да ви предупредя, че затегнат ли се нещата, мога да предоставя запис — всички разговори, които водя от редакцията, се записват.
— Жената несъмнено е права — не издържа Суами. Изгледа Хедър и Кен с искрено отвращение. — Просто са ни продали. Виж ги само.
— Не ми говори по този начин! — провикна се Хедър. — Лесно ти е на теб. Цял живот си се търкаляла в пари. И аз, ако имах половин милион на разположение, щях да съм… — Затисна уста с шепи, усетила се какъв голям гаф направи.