— Какво правите, шефе?
— Готвя се за свещенически сан. На какво друго ти прилича?
О, Боже, лош ден! Значи до довечера щеше да гледа нацупената му физиономия. Никак не беше подходящо да покаже новите снимки на Талиса, където се виждаше как стои сама, хванала с ръка стола на Морийн.
— Как сте шефе?
— Горе-долу. Не спах много добре.
— Много съжалявам. — Всъщност, понеже самият той се беше наспал, не изпитваше особено съчувствие към колегата си. — Тази сутрин си мислех…
Този процес беше твърде рядко събитие. В такива моменти имаше опасност да прегрее. Наблюдаваше, слушаше, водеше си подробни бележки. Беше изключително акуратен и понякога интуитивен.
— Е и?
— Къде е седял онзи младеж, Том?
Главният инспектор нямаше нужда да гледа. Знаеше местата на хората наизуст.
— В краката на Крейги.
— Дъщерята на Гамлин е отляво на Крейги. Така тримата образуват триъгълник. Достатъчно е Тим да скочи и да се извърне, за да се озове лице в лице с тях, прав ли съм? — Барнаби кимна. — Според мен той е направил точно това. В полумрака на стаята и от рязкото обръщане е объркал човека.
— Смяташ, че е имал намерение да убие наследничката на Гамлин? Но защо?
— По всичко личи, че е обожавал стареца. Този човек е бил за него и слънце, и луна, и звезди, и човекът, който се грижи за него. Появява се момичето — младо, красиво и на всичкото отгоре предлага на комуната значителна финансова помощ. Ами ако тя го измести от сърцето на любимия Учител?
Барнаби смръщи чело.
— На нас двамата реакцията му може да ни се струва прекалена, но не бива да забравяме, че е душевноболен.
— Така е. В момент на крайна ревност като нищо е годен на подобна постъпка.
Трой се изчерви и подръпна маншетите на ризата си — жест, типичен за него в моменти на смущение или удоволствие.
— Така се обяснява и крайната му реакция при смъртта на Крейги, и защо искаше да ни каже, че е нещастен случай.
— Дори не сме започнали да навлизаме в емоционалните дебри. Затворените общества понякога са същинска тенджера под налягане — най-вече духовно ориентираните. В такива групи не гледат с добро око на демонстрацията на чувства. Нерядко повечето последователи се привързват не само духовно, но и физически към своя водач, особено когато той е по-силна личност.
— Да нямате предвид, че си е лягал с някои от тях?
— Не е задължително. Но понеже ти и аз не сме се срещали с него, трудно ще определим каквото и да било, независимо какво твърдят последователите му. А и нямаме никаква представа колко силно е било въздействието му върху тях.
Трой обърна гръб на схемата на Барнаби.
— Значи допускате, че е имал по-особено въздействие върху някой от тях?
— Възможно е. — Всъщност Барнаби не беше наясно какво допуска.
От убийството бяха минали едва два дни и той очакваше някои неща да се изяснят тепърва. Всеки момент щеше да пристигне и докладът от лабораторията с анализ на грубите влакна, намерени по ножа, заради което вчера прибраха от Господарската къща хавлиени кърпи и престилки. Залагаше много на тези влакна.
Освен това бе изпратил човек да издири истинския Кристофър Уайнрайт, а и Джордж Бълард трябваше да се обади, за да разкаже нещо повече за лекарствата, които бе взимал Джим Картър. От издирването на имена, близки до името Крейги, също нямаха резултат. Не можеха да го вземат за мошеник само защото Гамлин го обяви за такъв и е носел перука. Все още не бяха установили окончателно доколко е вярна историята на Андрю Картър. Бе живял твърде живописно. Ако разказът му беше автентичен, едва ли щеше да е лесно да проследят всичките му пътувания. Барнаби вече получи заключението на съдия-следователя и данните от разследването около смъртта на чичото на младия мъж. Едно подновяване на разследването би било изключително трудно. Според приведените доказателства всички членове на комуната се бяха оказали далеч от мястото в момента на смъртта. И все пак не биваше да се пренебрегва нито писмото, изпратено от Джим Картър, нито дочутият разговор. Не намериха регистрация на Трикси Чанинг в компютъра на полицията; следователно не се оправдаваха подозренията му, че тя бяга от органите на реда. Налагаше се да направят словесен портрет на момичето и да го разпространят. Всичко това искаше време. Барнаби не приемаше мнението на Андрю Картър, че с изчезването й заедно с целия й багаж „нищо чак толкова страшно не се е случило“. По време на разговора си с главния инспектор Трикси очевидно се изплаши и сега той съжаляваше, задето не я беше притиснал, та да изкопчи нещо повече при първата им среща.