— Все още смятате Гамлин за виновен, нали, шефе?
— Поне засега. — В действителност той никак не беше убеден във вината на милионера. Отчасти защото някак насила му бяха натикали името на извършителя; отчасти поради искрения гняв на бащата, задето е бил използван така лесно. А оставаше нерешен и въпросът с мотива. На пръв поглед беше съвсем ясен, но при по-сериозен размисъл нещата доста се разклащаха. Гамлин изглеждаше обсебен от желание да спечели привързаността и чувствата на дъщеря си и парите й сякаш не го интересуваха. Тя ясно бе дала да се разбере какви чувства храни към своя Учител. Значи баща й не може да не е знаел, че причини ли му зло, шансовете да се сдобри с момичето се свеждат до нула. От друга страна, елиминирането на духовния й водач не даваше гаранция, че тя пак няма да дари парите си на комуната. Дори напротив — вероятно още повече би се заинатила да го направи. И накрая, не биваше да се пренебрегва фактът какъв човек беше Гай — вземи каквото искаш и си плати за това. Главният инспектор не изключваше възможността Гамлин да е способен на убийство, но само в момент на афект, което пък изключваше хитро и преднамерено планиране. А тогава, Барнаби беше убеден, милионерът не би хвърлил толкова пари, за да ангажира най-скъпо платения адвокат в държавата, за да го защитава. Засега Том Барнаби не намираше обяснение защо в предсмъртния си час Крейги е посочил бащата на Силви.
Одри Брайърли почука на вратата на шефа си — носеше информация за вероятната самоличност на Крейги. Трой грабна листовете и се зачете, Фреди Кранмър? Не само прекалено млад, но и известен с множеството екзотични татуировки по тялото. Следващото име му се видя по-вероятно. Албърт Кранлей, на петдесет и седем, фигурираше на първо място с дребни кражби и продажба на крадени вещи. След време беше разширил дейността си с фалшиви обяви за доставка на стоки, застраховки и ипотеки. Натрупал пари, които така и не били открити. Спипали го в Малта; от присъдените му седем години излежал в затвора четири, понеже показал примерно поведение — нещо, характерно за повечето измамници.
— Ето, този ми се струва подходящ, сър.
Барнаби изслуша внимателно какво прочете Трой. През цялото време сержантът кимаше ентусиазирано, перчемът над челото му се поклащаше нагоре-надолу като гребен на екзотична птица.
— Има само едно съвпадение — заключи Барнаби накрая, — горе-долу са на една и съща възраст. Като изключим констатацията на Гамлин, напълно разбираема за положението, в което се е намирал, нямаме никакво друго основание да свържем двамата.
Видя как мускулите по лицето на Трой се стегнаха. Сержантът често му приличаше на котка пред миша дупка. Беше едновременно и сила, и слабост, защото той никога не знаеше кога да спре.
— Ако си спомняш — продължи Барнаби, който до късно снощи бе чел показанията на свидетелите, — Арно Гибс спомена за благотворителната дейност на комуната.
— Всичките се занимават с такива неща, шефе. Най-вече големите злосторници. Подпомагат детски организации, спортни клубове, каквото се сетиш.
— Дребни подаяния. Сумите са незначителни. Да не говорим, че така популяризират имената си. Но виждам и значителна разлика между тези, за които ти говориш, и организации като Ложата на Златния ветрогон. В нашия случай всички в групата са равни.
Телефонът в стаята иззвъня. Обаждаше се Уинтертън, отговорникът от управлението за връзките с пресата. Репортерите и журналистите вече го притискаха за делото Гамлин и той молеше за някаква нова информация, та да се отърве поне за малко.
— Преразкажи им каквото ти дадох вчера — посъветва го Барнаби.
— Благодаря ти, Том, много ми помогна.
— За теб — винаги. — Главният инспектор затвори. Когато вдигна очи, в стаята нямаше никого.
В ранната утрин Арно се разхождаше из градината. Първите лъчи на зората едва си пробиваха път на хоризонта. Носеше плитък ратанов поднос, чието дъно бе покрил с ягодови листа, и се беше запътил към Стела — наскоро узрялата череша. Много му се искаше да набере малко плодове за Мей. Докато ги късаше, внимателно крепеше подноса, за да не го обърне. Когато приключи, огледа купчината — по нищо не приличаше на изложените в магазините.