Снощи на вечеря Мей не хапна почти нищо. Дано сега плодовете да я изкушат.
Обратно към къщата мина край външната порта на парка и провери дали репортерите и фотографите, за които Ави и Тери ги бяха предупредили, вече са тук. Вчерашните предсказания на досадните им посетители се сбъднаха. Привечер тълпата пред портата беше значителна. Добре че Арно бе намерил в килера катинар и дълга ръждясала верига, та навреме прегради достъпа на медиите до къщата. В ранните часове на утрото обаче пътят до Господарската къща бе пуст.
Тъкмо стигна до ъгъла на къщата и един от прозорците на приземния етаж се отвори със замах. Беше стаята на Мей. След миг се разнесоха възторжените звуци на нейното чело. Арно спря с разтуптяно сърце и се заслуша. Подпрял гръб на стената, той притвори очи. Мей свиреше стара каталанска народна песен. Тъжната мелодия винаги го разнежваше. Погледна към своя дар — черешите се бяха разпилели, дори ягодовите листа вече не бяха така свежи. В сравнение с току-що чутото подносът му се видя смешен и грозен. Изсипа съдържанието му в лехата с цветя и върна съда в бараката. Челистката остави лъка и отиде да си вземе вана с ароматни билки за обща хармония, направи йогийски и дихателни упражнения и готова да посрещне деня, слезе на закуска.
Явно се бе увлякла в заниманията със себе си, защото всички бяха долу около масата в кухнята. Липсваха само Тим и Фелисити. Пред умивалника Хедър приготвяше слънчева вода по тяхна специална рецепта. Обвиваше с разноцветни хартии бутилки с чешмяна вода и ги оставяше на слънчева светлина, та водата да се зареди с електромагнитна енергия. Държеше се скромно и покорно, готова да изпълни задължения, които само довчера смяташе, че не са нейна работа. Кен пък седеше в края на масата и приемаше каквото му подадат. Цялото му поведение говореше: знам си мястото, зад вратата. Дори да искаше да се движи, гипсираният крак не му позволяваше. През нощта спа в малка стая на приземния етаж и така щеше да продължи, докато му свалят гипса.
Щом Мей влезе в кухнята, Арно стана и я попита дали иска да пийне нещо, например чаша билков чай.
— Не си довършил закуската си, скъпи мой — усмихна му се тя. — Сама ще си взема.
При това обръщение лицето на Арно пламна като божур, но той седна послушно, докато Мей приготви препечените си филийки. Зае мястото си до масата и забеляза колко необичайно тихи са всички; направи й впечатление колко зачервено е лицето на Арно. Попита го дали не се чувства зле.
Хедър, тиха като мишка, съобщи, че ще изнесе бутилките на слънце. Малко след това тестерът изхвърли филийките и звукът проехтя едновременно със звъна на телефона. Мей вдигна слушалката с една ръка, а с другата взе филийките.
— … Надгробен камък ли? Не, ние ще организираме сами нещата. Как казахте, че е името ви?… Да, чак сега разбрах… Права сте, това наистина е проблем. Нека да помисля малко… Не, не бихме искали такова нещо… Знаете ли, в стената на оградата има неголяма дървена врата и под нея земята е изровена, така че пъхнете нещата там… Да, нали? Много мило от ваша страна. Благодаря.
— Какво искаха? — нетърпеливо попита Кристофър.
— Обади се госпожица Томбс от пощата в селото. Пощальонът не можел да ни предаде писмата, защото градинската порта е затворена. Попита не иска ли някой от нас да отиде да я прибере.
— Не — възкликна Суами невъздържано.
— Нали чухте какво предложих? Ще поставят пощата за нас в една торба и ще я пъхнат под вратата в стената.
— Съвсем забравих пощата — обади се Арно. — Вероятно някои хора ще ни потърсят за консултации.
— Ще отида да взема пакета — обади се отново Кристофър. — Ела с мен, Сузи.
— Нямам желание.
— Ще минем през терасата. Оттам няма кой да ни види. Ако се крием тук, ще излезе, че се поддаваме на натиска им.
Суами го последва не защото последните му думи я убедиха, а защото й беше по-лесно да се съгласи, отколкото да спори. Едва местеше краката си, главата й тежеше от скръб и чувство за вина.
Двамата излязоха от къщата, тръгнаха през билковата градина и се насочиха към моравата. Кристофър улови малката длан и усети колко е вяла и отпусната. Изплаши се, че тя не само е в шок от скорошното убийство, но и е настъпила промяна в чувствата й към него. Перспективата да я загуби го стисна за гърлото. Колкото повече отлагаше да й признае истината за себе си, толкова по-лошо ставаше. Опита се да формулира причината защо се е наложило да скрие истината. В крайна сметка замълча.