Малко преди обяд пристигна докладът на съдебния патолог. Барнаби отвори папката, преди Одри да излезе от стаята, и хвърли бърз поглед.
— Някакви изненади? — не издържа Трой.
— Крейги е бил пушач, но преди време е спрял цигарите. Не е пиел. За последен път се е хранил около девет часа преди да умре. Причина за смъртта е удар с нож, забит в гърдите му отпред, което изключва възможността Гамлин да е атакувал откъм гърба.
Главният инспектор замълча, а Трой запристъпва от крак на крак, за да прикрие раздразнението си. Шефът му много обичаше да прави театрални паузи.
— И после? — не издържа Трой.
— Бил е болен от рак на костите.
— Рак ли? — Трой не беше очаквал точно това. Реакцията му убеди Барнаби, че е изиграл сцената майсторски. Сержантът приседна на близкия стол. — В напреднала фаза ли?
— Достатъчно. Пише, че му оставали няколко месеца. Това обяснява и перуката. Ако е бил на химиотерапия, положително е загубил косата си.
— Дали се е подложил и на този вид лечение? Нали знаете — такива хора се тъпчат с билки и разни природни лекове.
— Спомнѝ си, че е бил заедно с Арно Гибс в Хилингтън, когато попадат на Райли. Двамата са били редовни посетители на болницата. Ще направим проверка, разбира се, но положително ще се наложи да се простим с идеята ти, че е носел перука, воден от театрални подбуди.
Трой стисна неволно устни и нахлузи привидно безразличното си изражение.
— Дали пък болестта има нещо общо с убийството, шефе?
— Нямам представа. Но ако Крейги е успял да прикрие този факт, вероятно — не.
— Убиецът няма как да е знаел. Кой ще рискува свободата си за нещо, което и без това е щяло да се случи след няколко седмици?
— Ако времето не е било проблем, никой. От друга страна, нека си представим следното: те знаят и в желанието си да му спестят мъка и страдание… го пробождат. От състрадание, искам да кажа.
— Излишен риск. Такива хора предпочитат хапче в овесените ядки.
Трудно бе да се твърди, че информацията от доклада на патолога внася някаква светлина.
— Мисля да отиде да хапна, шефе.
— Най-много половин час. И ми донеси няколко сандвича.
Крис и Суами донесоха яркозелен найлонов плик с емблемата на пощите и го оставиха на масата в кухнята — съдържаше два малки пакета и поне дузина писма.
Първа зарови пръсти в купчината Джанет. Нямаше нищо за нея. Доловила съжалението в очите на Хедър, тя смутено стана и започна да прибира чашите от кафе.
— Божичко — възкликна Арно и отвори едно писмо. — Кандидат за нашия уикенд за хидромасаж.
Публикуваха съобщение за семинара им „Среща с Афродита“ в местните вестници на Костън и Ъксбридж. Вече бяха купили две машини за въздух под налягане, с чиято помощ щяха да създадат ефект на джакузи в старомодните вани с лъвски крачета на сградата. Можеха да проведат заниманията и в езерото в градината:
— Ето една за теб и Мей, Арно. — Крис подаде плик от дебела кремава хартия, надписан с елегантен почерк.
— За нас двамата ли? — Арно беше едновременно изненадан и поласкан. Мей, като финансов отговорник на комуната, получаваше голяма кореспонденция, но за него рядко пристигаха писма. Кой ли се е сетил?
— Личи си, че е от адвокат.
— Така ли мислиш?
— Според мен Крис е прав — намеси се Хедър.
— Трябва да намерим Мей.
— Отвори го де — обади се Суами. — Адресирано е и до теб.
— И въпреки това ми се иска да я изчакам.
— Тя е при госпожа Гамлин — обади се Хедър. — Да отида ли да я доведа?
— Аз ще отида — предложи Суами.
Фелисити лежеше със затворени очи, отпусната на възглавниците. Около устата й се виждаше тънка следа от млякото, очевидно наскоро изпито. Мей седеше на стол до леглото. Суами влезе и затвори тихо вратата. Пристъпи и спря при краката на леглото. Не беше виждала майка си без това, което Фелисити наричаше „бойната окраска“, и осъзна, че ако я срещне на улицата в този вид, не би я познала. Сега, с прибрана назад пооредяла коса, слабото й лице изглеждаше изключително нещастно. В пристъп на неочаквано за нея състрадание, тя забеляза, че негримираните вежди са посребрени тук-там.
— Ще се оправи ли, Мей?
— До голяма степен зависи от нея самата. Засега единственото, което можем да предложим, е покой и почивка. Подозирам, че тялото и съзнанието й са изтерзани до краен предел.