Последва продължително мълчание.
И двамата наследници не намериха подходящите думи. Господин Клинч отиде до шкафа, подаде нова кутия хартиени кърпички и известно време остана прав до прозореца.
Тишината наруши Мей: скочи внезапно и размаха ръце. Вълни от многоцветна материя полетяха във въздуха и адвокатът се спусна към декоративната мастилница и снимката на бюрото.
— Ще държим високо факела на истината! Нали, Арно? — Обърна блеснали очи към своя спътник.
Той трудно асимилираше факта, че човек свързва неговото име с това на Мей, вече в отвъдното.
— … Ддда.
Мистър Клинч обеща в най-скоро време да ги уведоми какво предстои да се направи с къщата и ги изпрати до вратата на кабинета си. В съседното помещение жената с шапката-гъба стоеше пред аквариум и хранеше златната рибка.
Докато шофираше по централната улица на Костън, Мей, възвърнала душевното си равновесие, предложи да се отбият в полицията. Бяха обещали да съобщават за всяко ново събитие, свързано със загубата на Учителя.
Мей насочи колата към паркинга за посетители пред полицейското управление.
Арно копнееше да остане насаме с дамата на своето сърце и се опита да я отклони от намерението й да прекарат още малко в градчето.
— Възможно е този… Как му беше името? Барнаби да не е тук.
— Ще му оставим съобщение.
Влязоха в салона за посетители. Мей натисна продължително копчето, под което стоеше надпис: „Натиснете, за да ви обърнат внимание“. Появи се полицай и хвърли сърдит поглед на Мей. Едва тогава жената вдигна пръста си. Обясниха накратко защо са дошли. Поведоха ги към съседното крило, където се намираше кабинетът на Барнаби.
Арно с радост установи, че Трой отсъства в момента. Спътничката му припряно отклони предложените леки напитки и съобщи новината си. Щом се съвзе от стъписването, че в кабинета му е влязъл ходещ светофар, главният инспектор ги попита дали някой от тях е очаквал толкова щедър жест.
— Не, разбира се — почти се засегна Мей.
— И през ум не ми е минавало подобно нещо.
Барнаби прецени, че тези двамата най-вероятно не го лъжат. Не долови и сянка на неискреност или фалш. Мей извади писмото и му го подаде.
Той се зачете, а двамата търпеливо зачакаха.
Най-сетне им върна листа, записа си телефона на адвоката и попита:
— Как мислите, друг знаел ли е за неговите намерения?
— Не съм убедена — отговори Мей. — Щом не е казал на нас като приемници на имуществото, защо ще уведомява някой друг?
— В такъв случай ви честитя придобивката — усмихна се Барнаби.
— Отговорността е много голяма.
— Аз не го възприемам като личен подарък, а по-скоро като имот, за който да се грижим.
Нещо в последната реплика раздвижи смътни спомени в главата на главния инспектор, но какво точно, така и не успя да се сети, затова оттласна мисълта. Имаше усещането, че Арно иска да му каже още нещо, и го погледна окуражително.
Арно разбра сигнала, но предпочете да замълчи. Всъщност, интересуваше се как върви следствието. Дали са разбрали нещо за евентуалния убиец? Припомни си обаче колко убедена бе Мей, че любимият им учител е бил пренесен в други измерения от свръхестествени сили, и това го накара да се въздържи.
— Искам да споделя някои новини. Вече разполагаме с доклада от аутопсията. — Главният инспектор се надяваше те да изпитат известно облекчение, като научат, че Крейги е бил в последна фаза на тежката болест и този наистина брутален акт всъщност му е спестил бъдещите страдания.
Мей докосна чело с пръсти.
— Колко характерно за него да не ни каже. Винаги съм знаела, че е изключително смел мъж.
— Значи затова посещавахме така често болницата. И след това той беше толкова изморен.
— Инспекторе, вие наистина не разбирате — намеси се и Мей. — Оказах се права. Това наистина обяснява всичко.
— В какъв смисъл „права“, госпожице Кътл?
— Че е бил магически транспортиран от висшите сили. Очевидно е било божествена намеса. Светлите сили са искали да му спестят по-нататъшното страдание.