Нямаха какво повече да си кажат и Барнаби даде знак, че разговорът е приключил. Стана, за да ги изпрати до вратата. Госпожица Мей се наведе, за да вземе чантата си от пода.
Барнаби, хванал вече дръжката на вратата, занемя, като видя чантата. Мей забеляза изражението му и попита:
— Какво има, инспекторе?
— Може ли да погледна чантата ви? — Протегна ръка. Още преди да я улови, знаеше, че търси точно това. Върна се при бюрото, за да я огледа по-добре. Пръстите му потрепваха от вълнение. Чантата бе обилно покрита с бродерии на рози, лилии, дребни сини цветчета, преплетени с дълги зелени стебла. Листа от папрат служеха за фон. Дръжките представляваха излъскани дълги дървени дъги. Барнаби познаваше тази форма. Джойс имаше подобна чанта — в нея държеше плетивото си. — Имате ли нещо против да я разгледам отвътре? — попита той и разтвори дръжките.
— Не, разбира се — отговори изумената жена.
Грижливо завързани и отрязани конци покриваха всеки сантиметър от вътрешността. Отново с позволението на още по-удивената жена, той отряза къс конец и й върна чантата. Междувременно Арно и Мей отново седнаха.
— Спомняте ли си къде беше тази чанта, във вечерта на убийството на господин Крейги? — попита главният инспектор.
— До мен.
Стомахът на Барнаби се сви.
— През цялото време ли?
— В момента, когато започна регресията ми, беше до мен. Нека да ви обясня подробно. След предварителната подготовка и прочистването влязох в солариума, оставих чантата до вратата и заех съответната поза. Тъкмо се бях отпуснала, почувствах, че ми е хладно. По време на състоянието на регресия се случва да се охладиш, докато минаваш през ниво алфа. Помолих някой да ми подаде пелерината и Кристофър отиде да донесе чантата ми.
— Направо на вас ли я подаде?
— Ами, да. Извади пелерината и ми подаде чантата. Аз я оставих на пода до мен, струва ми се.
— Някой друг доближи ли се до чантата?
— Не.
— Все някой трябва да я е пипнал.
— Не, уверявам ви.
— А когато я оставихте до вратата?
— Влезох в солариума последна и след това никой не е приближавал до чантата.
— С вас ли беше през целия ден?
— Как да ви кажа. Влизаш, излизаш… През определена част от деня беше в стаята ми.
Ножът можеше да е поставен вътре по всяко време, макар здравият разум да диктуваше, че е най-добре подобно оръжие да бъде мушнато там в последния възможен момент, за да се избегне разкриването му. Всеки би могъл да отвори чантата на Мей. И някой го беше направил. Андрю Картър. Дали в сумрака на помещението той не бе се възползвал от това скривалище?
— Спомняте ли си какво друго имаше в чантата ви, освен пелерината, госпожице?
— Лечебните ми средства за спешна помощ. Никъде не ходя без тях. Няколко зелени кристала авентурина, малко парче пирит и обсидиан; календар със зодиакалните знаци, махало… Общо взето, обикновени неща. Сигурно всичко се е разбъркало вътре. Наложи се да цапардосам с чантата един репортер, за да мина през вратата.
Надеждите на Барнаби угасваха една след друга. Щеше да изпрати конеца в лабораторията, разбира се, макар изобщо да не се съмняваше, че именно такъв конец се е закачил на дръжката на ножа, с който бе извършено убийството. Току-що направеното откритие обаче не само не изясняваше, а още повече оплиташе картината. Представи си как убиецът рови в чантата, изтичва до подиума, пронизва Крейги и се смесва с тълпата. Човек едва ли би измислил нещо по-нелепо. Стори му се, че и Арно нещо говори.
— Казахте ли нещо, господин Гибс?
— Да, има още една такава чанта.
— И друга ли?
— Да — потвърди и Мей. — Съвсем забравих за нея. Изработих една за Суами като подарък за рождения й ден. Тя толкова много харесваше моята.
— Същите материали ли използвахте?
— Не съвсем, но почти. Имах едно излишно парче плат.
— Не допускам на някой от вас да му е направило впечатление дали Суами е носела чантата в солариума.
— Носеше я, естествено — обади се Арно. — Остави я до краката си.
— На подиума ли?
— Да.
— Разбирам.
— Тя не се разделя с нея — уточни Мей. — Много я харесва. Това помогна ли ви, инспекторе?
Барнаби я увери, че в една или друга степен — да.
— Имате жаба в гърлото си — реши да бъде любезна Мей. Дръжките на чантата паднаха настрани. — Позволете да ви предложа едно лековито бонбонче.