Към четири следобед Барнаби чакаше Трой да се върне от Господарската къща, където сержантът отиде, за да вземе показанията на Силвия Гамлин. Инспекторът крачеше напред-назад из кабинета и си я представяше как стои отдясно на стола на Крейги, чантата е в краката й, а вътре — ножът.
Дали знаеше за него? Мей спомена, че Суами не се разделяла с подаръка си за рождения ден, но тя поначало говореше доста хиперболично. Нямаше начин от време на време Суами да не отклонява очи от безценния подарък. А ако е знаела, че ножът е вътре… Позицията й беше изключително подходяща за нанасяне на удара. Само една стъпка напред, извръщане и застава лице в лице с жертвата. Но какъв мотив би имала да го стори?
Барнаби отиде до бюрото и извади първите показания на момичето. Спомни си как горчиво плака тя и колко яростно обвиняваше баща си. Барнаби не се поддаваше лесно на подобни прочувствени изпълнения, да не говорим колко малко му действаха сълзите. Този път обаче смяташе, че чувствата бяха искрени.
Зачете се в показанията. Както и всички останали, тя не бе пропуснала да каже, че Учителя е посочил Гай Гамлин в предсмъртния си час. Изтъкнала бе, че баща й е разполагал с добри възможности да вземе и ножа, и ръкавицата. Но кой го беше оставил сам в кухнята? А и дори да бе успял да ги вземе и да ги скрие някак в дрехите си, защо ще рискува да ги прехвърли в чантата й? Та той дори не е бил сигурен, че тя ще я носи със себе си по време на регресивния сеанс.
И ако ставаше дума за две убийства — а той бе сигурен в това, — каква би могла да е връзката между смъртта на Джим Картър и на Крейги? Суами бе живяла достатъчно дълго в комуната, за да бъде въвлечена по някакъв начин в първото, а и бе напълно във физическите й възможности да бутне някого надолу по стълбите. Само дето не можеха да се сетят за сериозен мотив.
Трой влезе в кабинета развълнуван.
— Взех парчета от конците на чантата, шефе. На път за тук ги оставих в лабораторията. Казах им, че е най-спешното спешно. Утре сутринта — отсякоха категорично.
— Чувал съм го и преди.
Трой разкопча сакото си и педантично го постави на закачалка. Извади бележника си и предишните показания на Суами. Едва тогава седна, оправяйки ръбовете на безупречно изгладените си панталони така, че да не се измачкат.
— Има пълно покритие с показанията на предишните двама. Получила е чантата за рождения си ден. Понеже толкова е държала на нея, дори не я е прибирала в стаята си, а от време на време я е оставяла в кухнята, в трапезарията и дори на масичката в преддверието.
— Попита ли какво държи в нея?
— Да. — Трой отвори бележника, за да е съвсем точен. — Малко гримове, четка за коса, пакет хартиени кърпички и гребени за придържане на косата. Това е помогнало на убиеца, защото едва ли щеше да скрие ножа в празна чанта. Ами ако я отвори и види чуждия предмет?
— Освен ако не са били съучастници, разбира се.
— Така е. Спомни ли си кога за последен път е проверила съдържанието й?
Трой отново погледна в бележника си.
— Не е надниквала вътре, откакто е сложила изброените предмети. В солариума я е оставила до крака си. Не е забелязала някой да я е докосвал. Останалото е загадка. Смятате ли, че кръгът се стеснява, шефе? Искам да кажа, до четирима души — тези, най-близко до нея?
— Изкушавам се да си го помисля. Но те пък са били на ръка разстояние. Не мога да ги изключа на този етап.
— Дори и нещастната дрогирана Фелисити?
— Дори и нея. Как обясни на дъщерята на Гамлин защо я питаш за чантата й?
— Не се наложи. Достатъчно умна е, нищо че дава вид на глупачка.
— Как гледа на всичко това?
— Изплашена е до смърт. Започна да се вайка и така нататък. — Трой се опита да имитира разтревоженото момиче, но нещо не се получи и Барнаби се усмихна.
В този момент в кабинета влезе полицай Одри Брайърли и подаде две черно-бели снимки.
— Нося ви поръчаните снимки, сър.
Барнаби отправи укорен поглед към сержанта.
— Извинявайте, шефе.
— Нали се разбрахме?
— За последен път. — Трой взе снимките и попита има ли шанс да получи кафе.
— Заета съм.
— Нека бъдат две, Одри.
— Веднага, сър.
„Веднага, сър, промърмори Трой мислено. Само почакай да получа по-висок чин. Ще подскачаш час по час.“