— Доста силно озвучен - промърмори той, прокара ръка през разрошената от съня коса и огледа стаята.
„Търси ме - помисли капитан Лув. - И напълно правилно: не трябва да допускаш младата Инге да се чука, когато децата ти спят в съседната стая. В реда на нещата е млад съпруг и баща да внимава - прекалено много секс наоколо тези дни. Но вероятно не и за жена ти, а? Хи-хи-хи!... Е, не се безпокой, капитан Лув ще се погрижи и за нея. Хем ще я задоволи, хем ще ти облекчи задълженията...“
Съпругът се обърна и се вгледа във вратата на гардероба. Капитан Лув замря, но не сне поглед от мъжа. Независимо от приглушените вече подсмърчания на Инге и успокоителното мъркане на жената, стаята като че ли внезапно затаи дъх, а времето сякаш забави крачка и се фокусира рязко върху съпруга и него. Засърбя го прегъвката на коляното отзад, кожата му внезапно усети дрехите на момичето и слабия метален мирис на закачалката пред носа му. Сега съпругът изглеждаше напълно събуден, оживен, концентриран в полуоткрехнатата врата отпред. Капитан Лув неволно заброи ударите на сърцето си. Но докато в такъв напрегнат момент сърцата на другите обикновено препускаха в бърз неравен ритъм, пощурели от страх и удавени в адреналин, неговото забави ударите си и той бе обзет от странно спокойствие, макар и лишено от ведрина. Влюбен беше в опасността, приемаше я не с възбуда, а просто и естествено, сякаш тя бе нормалното му състояние. В такива случаи се чувстваше като птица, спуснала се устремно към облаците след принудителен затвор под земята. О, капитан Лув знаеше точно как да се държи и какво да прави в момент на криза!...
Съпругът пристъпи към гардероба. Всяко негово движение бе някак забавено, но ясно и точно очертано, сякаш той бе облян в ярка светлина. Капитан Лув развеселено очакваше следващия му ход. Ще отвори ли рязко вратата на гардероба, ще бутне ли дрехите настрани, ще сграбчи ли храбрия капитан? Какво ще избере като средство за наказание: бейзболна бухалка, нож, пушка? Когато го види и разпознае, ще закрещи ли за ченгетата, ще засрами ли публично Инге, ще унищожи ли кариерата на капитана? Капитан Лув не спираше да се хили. Каквото и да се случи сега, той ще се справи - ще се измъкне без драскотинка! Вярваше в себе си, вярваше в личната си неуязвимост. Знаеше го - никой не можеше да стигне до него - никой!
Мъжът постави ръка на полуоткрехнатата врата, притисна я да се затвори, обзет от натрапчива мания за ред, запечатвайки капитан Лув. Той едва се сдържа да не се изсмее - наложи се да напъха част от някаква блуза на Инге в устата си. Задъвка памучната тъкан, смъкна надолу ръка и опипа вдървения си член. Беше дори по-голям отпреди и определено заплашваше да спука презерватива! И той внезапно осъзна, че го вършеше точно заради това. Времето, отделено за уморително съблазняване, за играта на криеница, рисковете, неудобствата, безсънието... Не го правеше за секс. Правеше го заради удоволствието от онова чувство на надмощие, което го залюляваше в жарката си люлка, когато съумееше да се измъкне ненаказан, доказвайки за пореден път неприкосновеността си, властта си над другите! Обичаше да ги мами, да доказва отново и отново колко са тъпи и колко са по-долу от него! Подвеждаше жертвите си, приятелчетата им, съпрузите, вечно мърморещите родители. Мамеше успешно и жена си. Запита се дали щеше да се кефи така и ако не беше женен...
Когато мъжът и жената излязоха от стаята, капитан Лув се измъкна от гардероба и намери Инге в криза.
— Отивай си - засъска тя. - Трябва да се махнеш!
— Невъзможно - захили й се той. - Ще ме чуят.
— Не можеш да останеш, не, не! Много е опасно!
Стоеше пред него, размахала диво ръце. Лув посочи захилено вдървения си член.
— Не, не! Невъзможно! - завъртя тя буйно глава.
— Не е невъзможно. - Продължаваше да се хили. - Само изглежда така. Правила си го и преди.
— Не, не! - Инге не откъсваше поглед от вратата, сякаш очакваше жената да се появи там всеки момент. - Ти не разбираш!
— Ти не разбираш - отвърна той, имитирайки подигравателно акцента ѝ на чужденка. - Шъ го пак започнем.
Обърна я грубо и я облада отзад, като я прегъна над леглото. Тя му оказа известна съпротива, но не бе особено убедителна. Той я работеше без бързане, но и без да забравя и нейното удоволствие - изтънченият майстор винаги изпипва работата си! - и накрая тя пак виеше енергично, но този път с възглавница, натъпкана в устата.
Когато наближи собствения си оргазъм, той се поослуша: дали манията няма да забие кървави нокти в него сега? Изчака няколко мига онази позната мощна вълна да го залее и да изиска смъртта ѝ. По някое време му се стори като че ли... аха, аха... може би... май... Но тя сякаш размисли и се отдръпна, така че той остави Инге жива. Засега...