Лув се усмихна възторжено на отражението си в огледалото, преливащ от одобрение и възхищение от самия себе си. Усмивката му се разширяваше все повече и повече, докато премина в смях. Докато се смееше гръмогласно, той се наблюдаваше в огледалото, контролирайки се дори сред вихъра на ликуването си.
Зад вратата Дениз също се закиска, той отвори рязко вратата, грабна я в стегната прегръдка и я завъртя из стаята, изпълвайки я с гръмогласния си смях.
— Най-добрият! - крещеше той. - Най-добрият!
— Да, да, да!... Ти си най-добрият! - смееше се Дениз, размахала крака във въздуха, докато той я въртеше из стаята. Той се съгласи с нея.
27.
В един часа през нощта будилникът на Тий иззвъня на фона на съскащите звуци на лошо настроената станция. Той стана и се отправи към вратата, но спря в долния край на леглото и погледна Мардж в мрака. Тя лежеше, обърната настрани с гръб към него и с глава между две възглавници, обгърнала с ръце като кукла трета, която притискаше към гърдите и корема си. Тази поза развеселяваше Тий в добрите им времена, но сега тя подсказваше болка. Мардж стискаше третата възглавница с отчаяната храброст на болен от рак, търсещ някакво успокоение на болката си...
Тий беше отрекъл връзка с друга жена, отричал бе енергично и гръмогласно и бе поддържал протеста си до точка, в която смяташе, че всеки разумен човек следва да му повярва и дори сам той бе почти готов да повярва на думите си. Единствената друга възможност бе да признае, но той бе убеден, че ако го стори, светът му ще се сгромоляса невъзвратимо. Докато ако се придържа към заявлението за невинност, имаше някаква надежда, то тя изчезваше напълно, в случай че признае вината си. Виждал бе хора, които се поддаваха на твърдо поддържано подозрение и си признаваха, хора, срещу които полицията нямаше никакви доказателства освен твърда сигурност, че подозренията им са основателни. Неосведомени за естествено защитния характер на презумпцията за невинност на наказателния закон, неразбиращи трудната, понякога невъзможната задача да се докаже нечия вина без представяне на веществени доказателства, те си признаваха просто защото Тий или някой друг инквизитор отхвърляха всички извинения и алибита и продължаваха да ги натискат - да човъркат в тях с твърдия като острие на свредел пръст на обвинението. Тий знаеше, че твърдостта и издръжливостта им пред упражнения натиск щеше да ги освободи или най-малкото да им даде шансове да се върнат бързо към свободния живот. Те обаче търсеха облекчение в изповедта, като че ли очакваха тя да бъде посрещната с балсама на опрощението - стига най-сетне да разголят съвестта си (или да докажат поне наличие на такава). Хленчещи и разсополивени, накрая нещастниците отстъпваха. Гимназисти признаваха участие във вандалски действия, пияници с помътнели очи - в редица глупави кражби или в опасни, самоунищожителни приключения, мерзавци - в опити за осъществяване на чудовищните си амбиции.
Тий не вярваше, че изповедта е пречистване на душата. Разглеждаше я като точка, от която няма връщане назад. Само кажи, че си го направил - и край. Ще продължава да отрича, докато е нужно - ако се наложи, ще отрича и ще лъже до гроб!
Мардж не бе помръднала, откакто Тий се бе събудил, но той знаеше, че и тя е будна и е нащрек. Лежала беше така през последните две нощи, без да се мята и да се обръща наляво- надясно като някой, който се опитва някак да заспи. Просто си лежеше като вдървена, сякаш напрегнато се мъчеше да улови евентуалното изпускане на топлийка върху пода в някоя от съседните стаи. Вцепененото ѝ тяло излъчваше враждебност със силата, с която горяща печка излъчва топлина: Тий не смееше да я докосне да не би да изгори ръката си до костта...
— Отивам да се обадя на Макнийл - заяви той. - Ако искаш, можеш да слушаш. - Тя продължи да лежи като вече вцепенен труп. - Можеш да дойдеш с мене и да слушаш всяка моя дума - продължи бедният Тий. - Просто искам да проверя дали си е вкъщи. Това е всичко. - Сякаш говореше на стена - и дори по-лошо! Човек не живее с очакването, че стената ще му отговори. - Бих се обадил оттук, но... - Той сви рамене, съзнавайки напълно, че тя няма да види жеста му. Сам не знаеше защо наистина не се обади от спалнята. - Ще дойдеш ли? Знам, че си будна.