***
Метцгер пак засвятка с фарове, когато забеляза патрул- ната кола на Тий да се спуска с бясна скорост надолу по хълма.
— Не мърдай оттам - изръмжа Тий по радиотелефона.
— Не желаете ли да ви помогна? - запита Метцгер.
— Става въпрос само за Макнийл - отвърна Тий, опитвайки се да прикрие беса си. - За какво ми е помощ?
— Прав сте. Какво да правя?
— Просто стой там и продължавай да следиш пътя.
— Но Макнийл си тръгна, нали ви казах.
— Тогава стой там, докато се върне - нареди Тий и изключи предавателя. Не искаше никаква помощ. Не искаше никаква подкрепа. Не искаше свидетели. Тий взе с бясна скорост завоя към „Кетърфийлд Роуд“, дълга отсечка през една от малкото равни площи в Кламдън, и забеляза светлината от задните фарове на колата отпред. Натисна бясно педала за газта и пусна полицейския буркан.
Макнийл забеляза патрулната кола в огледалото за задно виждане. „Няма сирена - отбеляза той. - Тий иска да си поговорим, но не държи градът да разбере. Нещо като че ли вони...“ Предъвква известно време идеята да избяга от полицейската кола, но я отхвърли като безсмислена. Продължи да кара със същата скорост, печелейки време, докато набираше някакъв номер на телефона на колата си. После паркира отстрани.
***
Тий закова колата си пред тази на Макнийл, изтича до нея, грабвайки дръжката на вратата към шофьорското място, като че ли възнамеряваше да я изтръгне от нея.
— Здрасти, Тий. Много работиш. - Тий натресе един юмрук в лицето на Макнийл, после го изтегли от колата и го просна на земята. - Оу... Чакай малко... Успокой се...
— Ти, кучи сине! - зарева Тий, коленичи върху гърба му и го удари силно в бъбреците. Макнийл изстена, но не се помръдна. - Ти... мръсен... долен... кучи сине!
— Искаш ли да поговорим? - запита Макнийл, без да прикрие сарказма в тона си. - Готов съм, само кажи.
Тий постави длан на главата му и натисна лицето му към тротоара.
— Тя е само на петнайсет години, гаден задник! На петнайсет години!... Ще те арестувам за законно установено изнасилване!
— Няма да го направиш - хилеше се Макнийл. - Няма да искаш да я прекараш през такова дело.
— Смяташ, че си в безопасност, така ли? Считаш, че няма кой да ти го върне, нали? - Тий измъкна служебния пистолет от кобура и натисна дулото му към ухото на Макнийл. Макнийл замря. - Има и други начина за разправа с измет като тебе! - Тий освободи предпазителя на автоматичния пистолет с ясно прещракване. - Съпротивлявай се, мерзавецо! - закрещя той в ухото му, пръскайки го със слюнка: устата му бе почти на едно ниво с дулото на пистолета. - Съпротивлявай се! Мръдни се, направи само едно движение! - Удари го по главата с цевта на пистолета, ритна го в краката. - Ставай и тръгвай! - заповяда той с ледено студен глас. - И легнал, и прав, все ще те убия, но по-добре ще е да си на краката си. - Макнийл продължаваше да лежи със затворени очи. От косата му се процеждаше кръв и бавно се стичаше надолу по скулата му. - Хайде, мърдай — повтори заповедта си Тий. Той изтегли крак назад, прицели се внимателно и ритна с все сила Макнийл между краката. Макнийл ахна и инстинктивно се сви, издърпвайки колене до брадичката си. Тий му изсвятка още един добър ритник в слабините. - Ставай или първо ще те кастрирам. - Ритна го пак. Макнийл изкрещя от болка, но продължи да лежи на пътя със здраво стиснати клепачи. - Ще те кастрирам, ако не станеш - повтори Тий.
— Тий, ти не разбираш - зашепна отчаяно Макнийл. - Честна дума, ти не разбираш нищичко...
— Аз разбирам, че дъщеря ми е на петнайсет години, това го разбирам -- зарева пак Тий. Коленичи отново до Макнийл и насила отвори очите му с пръсти. - Погледни това, копеле мръсно! Виждаш ли го добре? - Той тикна цевта на пистолета под носа му. - Искам да видиш какво ще те разчисти от тоя свят. А сега погледни мен. Погледни ме! - Макнийл изви очи към лицето на Тий, като внимаваше да не мърда тяло. - Искам да видиш кой ще те убие - поясни той по-спокойно. Цевта на пистолета се люлееше нестабилно в ръката му, разтресена от яростта, изкривила лицето му.
— Не, Тий, моля те - захленчи Макнийл. - Не съм сторил нищо...
— И аз няма да сторя нещо - заяви студено Тий. - Пистолетът ще го стори.
Изправи се, отстъпи две крачки от Макнийл, мислеше явно достатъчно ясно, за да осъзнае, че не иска да бъде наплескан с кръвта на Макнийл, както щеше да стане, ако го застреля отблизо. Тий насочи пистолета си към ухото на Макнийл. Ръката му трепереше толкова силно, че му се наложи да я подкрепи с другата. Автоматично разкрачи крака за по-голяма стабилност. „Искам да го направя - мислеше той, - искам го много...“ Случаят с госпожа Лий на скалата бледнееше пред този сега. Мотивът беше друг - засягащ нещо силно, нещо първично. Макнийл заслужаваше да умре, а на Тий ще му се размине - дори вероятно ще бъде напълно оправдан. Даваше си сметка обаче, че желанието, което го изпълваше, нямаше отношение към разума и напъните му за логично мислене в момента. Искаше да отнеме живота му като волево действие, отделно и завършено само за себе си. Искаше да го направи, защото - го искаше. Това е.