Лув направи голямо представление с оргазма си: диша дрезгаво и разкъсано, притиска я до себе си, после се разтресе буйно, сякаш силата на страстта го бе лишила от контрол над тялото му. Научил беше, че жертвите му обичат това малко „театро“ - така се чувстваха силни, смятаха, че не той, а те го притежават, макар и временно, приятно им беше да си въобразяват, че нещо у тях самите е предизвикало този вълнуващ, разтърсващ, спазматичен връх на креватното упражнение.
— Невероятно - зашепна той, когато най-сетне си „възвърна“ речта. - Ти си невероятна! - Добре би било да произнесе накрая и името на жертвата, това придаваше личен нюанс на представлението, но опитът го бе научил, че има опасност да сгреши името, а и често изобщо не си го спомняше.
По-късно същата нощ, вече в пълна безопасност у дома си, той ще впише още една жертва в тайния си дневник под номер 127...
Когато се плъзна безшумно в леглото до жена си, тя се поразмърда и измънка сънено:
— Как беше тази нощ?
— Никакви проблеми - отвърна той, връщайки се към собствената си личност, оставяйки капитан Лув между чаршафите на нечие друго легло. - Всичко беше наред.
3.
Джак остана при баща си за две седмици и сега Карин и Бекер се наслаждаваха вечер на благодатно спокойствие. Отначало не им беше лесно да се приспособят към новото положение - изведнъж бяха освободени едновременно и от товара, и от удоволствието на грижите за единайсетгодишно момче и излишъка му от енергия. В първите дни тишината и спокойствието в дома им изглеждаха измамни - жестока шега, която сякаш дебнеше момента да се насочи срещу тях - да ги лиши от равновесие, да ги обърка... Но скоро и двамата се пригодиха към липсата на дете в къщата и се обърнаха един към друг с нова топлота и дълбочина. Карин изживяваше болезнено отсъствията на Джак, когато бе по-малък: чувстваше се не само несправедливо лишена от любовта и присъствието му, но и не вярваше, че без майчинската ѝ намеса стихиите и съдбата ще се погрижат Джак да е на топло, сухо и безопасно място. Приемаше с остро негодувание дните, които Джак прекарваше с баща си, съмняваше се в способността на бившия си съпруг да се грижи за сина си, страхуваше се да не го насъсква срещу нея. Но когато Джак порасна, тя се научи да приема тези две седмици през лятото като възможност за пълен отдих, като островче спокойствие в морето от целогодишни усилия да отгледа дете, без да допуска груби грешки.
Карин и Бекер предпочитаха да мият вечер чиниите ръч- но: за тях това бе начин да удължат вечерята и насладата от чувството на уют и хармония между тях. После сядаха един до друг на дивана, слушаха музика с чаша вино в ръка и говореха. Чашата вино вечер бе нововъведение: Карин беше прочела някъде, че хора, които изпиват малко количество алкохол на ден - при положение че иначе са здрави, - са по-малко заплашени от сърдечен удар в сравнение с пълните въздържатели. И въпреки че никой от тях не обичаше дори случайните почерпки и не бе пияч по природа, Карин въведе строг ред: чаша вино на ден, без значение дали ти харесва или не! Чашата на Бекер обикновено издържаше цялата вечеря и остатъка от вечерта преди лягане, но Карин се вживя във винения ритуал и с благодарност поемаше топлината на виното, усещайки как то я омекотява и отпуска там, където цял ден е била стегната като в юмрук.
Карин беше младши заместник-директор на ФБР, отговаряше за случаите на серийни убийства и дните ѝ преливаха от напрежение.
— Хващам се на бас, че съм единственият младши заместник, чиито стъпала се масажират в този момент - заяви тя доволно. Бекер я погледна с усмивка и стисна леко външния ръб на стъпалото ѝ между палеца и показалеца си. Тя трепна, но после замърка с онази характерна за всеки масаж смесица от болка и удоволствие. - Причината е в ръцете ти. Имаш най-добрите ръце.
— Причината е в мозъка ти - отвърна той. - Ти предпочиташ да мислиш, че моите ръце са най-добрите.
— Да не искаш да кажеш, че съм от лесните?
— Искам да кажа, че ти си най-добрата - отговори невъзмутимо той. Прокара твърдо палец по дължината на стъпалото ѝ, следвайки въображаема централна линия, и тя трепна така буйно, че кракът ѝ отскочи от скута му.
— Хей! - извика тя. После се засмя. - Направи го пак.
— С този приключих - заяви спокойно Бекер и се залови с другия. Започна масажа, като просто прокара длан по дължината на стъпалото ѝ, давайки възможност на кожата ѝ да реагира на топлината му. Тя затвори очи и простена.