От магистралата след него се отделиха две коли и отначало Корн помисли, че „неговият“ човек е мъжът в синия буик, но по лъкатушещите пътища на Кламдън зад него остана само младата жена в сивия таурус. За миг се усъмни в правотата на изводите си - нима бе възможно да пуснат жена след него? Но после се сети, че Бюрото се материализира във всякакви форми и полове. Карин Крист вероятно бе шеф на тази млада жена отзад сега. За радост на Корн бяха отпаднали ограниченията в полицията, предвиждащи на предна линия да се работи само с мъже. При всички обстоятелства предпочиташе да има вземане-даване с жени: беше експерт по жените...
Люби се с Тòва втора нощ подред, нахвърляйки се върху нея с пламенност, която изненада и двамата. Накрая тя стоеше права на пода пред долния край на леглото, надвесена над него с впити в таблата пръсти, докато той я обладаваше отзад с една ръка около кръста, хванал с другата врата ѝ. Тя реагираше на всеки енергичен тласък с възбуден дрезгав вик, а той го посрещаше с грубо ръмжене. Корн усети, че пръстите му се затягат на врата ѝ - и манията внезапно се измъкна с див крясък от тъмното кътче на душата му и го задърпа бясно, изисквайки от него да отхвърли задръжките, да се освободи, да се развихри волно - да се извиси над земните окови!... Той стегна хватката си на врата ѝ, усети протеста ѝ - тя затръска и заизвива глава, опитвайки се да се измъкне от болката, - но той не отстъпи, като същевременно ускори ритъма и силата на тласъците в нея. Съкратил беше ритуала: изпуснал беше въведението, молбата да издържи чувството на неудобство и малко болка. Не беше я подготвил и сега тя се съпротивляваше, опитваше се да измъкне врата - но не и тялото си от неговото. Той я стисна още по-силно, усети, че ще се освободи само след секунди, и зарева диво, когато манията и избухналият огън в слабините му го разтърсиха бурно на ръба на хаоса и освобождението.
Откъсна се от нея и падна на пода, заливайки корема си със сперма, докато лежеше там, раздрусан от гърчове под общата атака на демона и оргазма си. Тòва се обърна и го погледна зашеметена. Той лежеше на гръб, стиснал клепачи, трепереше, дишаше тежко, стенеше при всеки спазъм, замятал диво глава. Тòва за пръв път го виждаше в такова състояние, разтърсен от страст, освободен от всички задръжки, напълно уязвим. И тя се изпълни с доволство и радост от женската си сила, която го бе докарала до това състояние: само една много силно желана жена можеше да стори това на един мъж! А беше смятала, че силата ѝ се бе стопила завинаги в небитието, унищожена от същия мъж, който сега учудващо я върна към живот. Тя стоеше над него, също разтреперана от силата на собствената си страст, кожата ѝ все още пламтеше от допира на ръцете му. Той не би могъл да бъде по-уязвим, по-изложен на атака - та той дори не я виждаше! Би могла да го срита, да скача върху него, да сплеска лицето му с крак, да размаже тестисите му. Деляха ги само няколко сантиметра от нозете ѝ - само да протегне крак, да смени центъра на тежестта си... В този момент той ѝ принадлежеше - след толкова години на предателство и психически тормоз, той лежеше разтреперан точно там, където тя го искаше - безпомощна жертва на сексуалната ѝ сила. Би могла да го нарани, както тя поиска!
Но тялото ѝ все още пулсираше от удоволствие, а споменът за него вътре в нея бе все още достатъчно силен, за да прогони почти моментално желанието за мъст. То угасна толкова бързо, колкото се и появи. Тя осъзна, че наистина го има там, където го искаше, но не като нейна жертва, а като любовник. Като мъж, превърнат в желе от страстта си към нея, но не за наказание, а за награда. За да бъде възнаграден с любовта ѝ. Никога не бе желала нищо друго - искала бе само да бъде желана от мъжа, когото обича, - да е обичана от човека, когото желае...
Котката се търкаше по краката ѝ, мъркайки силно.
Той се усмихна, все още със затворени очи, после се захили по-широко, закикоти се - и избухна в буен смях, разлетият му корем се тресеше, втвърденият му член подскачаше комично нагоре-надолу, нагоре-надолу. Стаята сякаш се залюля от смеха му, стъклата на прозорците зазвънтяха. Това помисли, че се смее от радост и от чудесното чувство на освобождение и лекота след бурния им любовен сеанс, и присъедини собственото си щастие и доволство към неговото. Погледна се в огледалото и видя там висока, гола жена, все още стройна - е, вече не слаба като модел, но все още стегната, с твърди гърди, крака и задник, а и все още със запазен тургор на кожата, без следи от бръчки и отпускане, тоест в това неясно осветление и отдалеко поне не се забелязваха такива. Но огледалото я изненада с отражението на лицето в него: светналото, щастливо лице на засмяна, задоволена жена. Едва се разпозна.