Лув бе изключително доволен от себе си. Още веднъж бе влязъл в директен двубой с манията и я бе победил. Връхлетяла беше върху него с титанична сила, заплашила беше със смърт единствената жена, която не трябваше да докосва - жената, от чието оцеляване зависеше оцеляването и на самия Лув! Тя го бе заслепила с внезапния си блясък, спуснала се беше върху него изневиделица като бесен вихър, и то точно когато бе най-уязвим, в момент, когато по-слаб от него мъж не би могъл да се справи, не би могъл да я спре!... Манията бе хитра и силна, но Лув беше по-силен от нея - Лув бе всемогъщ! Той използваше демона си мъдро - също като експерт по джудо. Преди малко се бе възползвал от мощта ѝ, за да усили сексуалната си страст и удоволствие, беше се издигнал до нови върхови усещания, непознати до момента. А после се бе освободил от нея само със силата на волята си - волята на Лув бе спечелила битката! Нищо не може да го победи, да го огъне, нито враговете му, дебнещи отвън, нито демоните вътре в него!... Радостта на Всесилния Победител избухна в гръмогласен смях, който изпълни стаята и се пръсна в нощта.
Още преди да отвори очи, той протегна ръка и докосна стройния глезен на Това.
— Ти си удивителна жена - заяви той.
— Не, ти си невероятен мъж.
— Ние двамата сме страхотни - удивителни, неповторими! Заедно. - Той отвори очи и я погледна отдолу. - Ти ме превръщаш във великан!
Той плъзна ръка по гладката кожа на прасеца ѝ, пръстите му се застояха на прегъвката на коляното, за да погалят нежната кожа там. Погледите им се срещнаха: изразът му беше повече от ясен. А Тòва бе помислила, че е свършил за тази нощ - че тя поне е свършила, - но той беше все още възбуден: членът му бе като издялан от камък... Пръстите му се плъзнаха нагоре по коприната на бедрото ѝ, замряха за миг между краката ѝ и когато той я докосна там, тя пое шумно дъх.
— Стой така - прошепна той.
Тя бе удивена от неочакваната сила на собствената си реакция. Той я доведе до оргазъм само с пръстите си, все още легнал на пода, докато тя стоеше леко разкрачено над него. Разтърсена от силата на оргазма си, тя закрещя, стиснала таблата на леглото, краката ѝ трепереха, коленете ѝ се подгънаха, но когато се опита да седне на пода, той я задържа на краката ѝ, внезапно коленичил пред нея, притиснал уста към топлата влага между тях. Тя смяташе, че усилията му са безцелни, но той знаеше по-добре от нея и скоро тя пак се разтресе в пламъка на нов оргазъм, чуваше собствените си викове и мислеше, че умира...
Накрая той ѝ разреши да се смъкне на пода, където тя го възседна, хленчейки от възбуда, устата му засмука жадно гръдта ѝ, тазът ѝ се издигаше и спускаше във все по-усилващ се ритъм - докато накрая и двамата се загърчиха в последно, мощно разтърсване.
Докато се изпъваше на леглото, а той вземаше душ в банята, Тòва все още усещаше вълнуващата ласка на ръцете му. Усетът за ръцете му не се изгуби и когато той отиде в кухнята, и когато се помъчи да чете в леглото. Хапчетата ѝ я призоваха към отмората на съня и тя заспа, отнасяйки в царството му и топлината на ръцете му, разливаща се все още по цялото ѝ тяло... Струваше ѝ се, че ще усеща пръстите му дни наред. Последната ѝ съзнателна мисъл беше за него, за чудесната му промяна, за новия живот заедно, който им предстоеше...
Когато Това заспа, Корн се облече и се изкачи на тавана, пресече гредите и ролките розова изолация и се спря до прозорчето за проветряване на южната страна на къщата. През процепа му той успя да разграничи неясната форма на тауруса, паркиран в позиция извън видимостта на прозорците под него. Агентката в тауруса вероятно виждаше само края на алеята пред къщата. Внимателното разузнаване, проведено миналата нощ, потвърди предположенията му, че от заетата позиция агентът не може да види задната ѝ част. А това означаваше, че той все още разполага с нужната свобода на действие.
Корн пресече бързо поляната отзад и изчезна в гората зад тенискорта. Спря се само веднъж под короната на някакво дърво, вслушвайки се напрегнато. Сетивата му зашепнаха неясно за наличие на нещо странно, нещо различно от друг път, когато също се бе спирал тук, за да се вслуша в тъмнината на нощта. Слухът му регистрира само обичайните нощни шумове. Огледа се с привикнали към тъмнината очи. Мястото бе познато, но не спадаше към ония, които бе запомнил. Очертанията му не съдържаха заплаха, нищо не се движеше подозрително, но обиграният му поглед моментално улови още едно сиво петно във всеобщата сивота - но различно и някак не на място. Той завъртя глава, опитвайки се да го обхване от различни ъгли. С помощта на малко повече фантазия би могъл да му придаде и човешка форма, но Лув отдавна се беше научил да не се доверява на въображението си през нощта.