Выбрать главу

— Как разбрахте тези подробности? - запита Станъп.

— Следих го... откъм гората.

Станъп мълча доста дълго време, като извиваше меха­нично папката върху бюрото си.

— Много необичайно поведение за един клиент - заяви той накрая. - Бихте могли да блокирате работата на някой от агентите ни.

— Невъзможно: те следяха колата му отпред. Аз следих него отзад.

Станъп се изправи.

— Да разбирам ли, че отношенията между нас приключ­ват? Или ще имате още нужда от нашите услуги?

— Дръжте го под око още една седмица. Трябва да имам възможност да спя понякога - но не искам той да я има!

Станъп му предложи папката.

— Ще направим каквото поискате господин... Метцгер, нали?

— Почти.

Бекер взе папката и влезе в първото кафене, което по­падна на пътя му. Седна и изчете внимателно докладите на агентите. Наел беше услугите на частен детектив поради две причини. Първо, той лично не можеше да следи нито Карин, нито Корн, защото лесно щяха да го открият. Второ, не мо­жеше да използва услугите на Бюрото, защото не искаше да злепоставя Карин. Избрал беше Корн за обект на следене, опитвайки се да запази името и репутацията ѝ. Ако светът разбере, че Корн е донжуан в героичен мащаб, нека, заслу­жил си го е и сигурно е такъв - дори само частица от приказ­ките на Тòва да е истина. Но ако се разбере, че Карин Крист, младши заместник-директор на ФБР, има любовна връзка... само представата за това го разболяваше. Седеше в кафене­то и му се плачеше... струваше му се, че умира... Карин... но защо, защо?... Мисълта, че я губи, бе ужасяваща - непоно­сима. Не гордостта - би ѝ се молил, би пълзял пред нея, ако знаеше, че ще я задържи, - а страхът от загубата и придру­жаващата го несигурност го парализираха. Този страх го бе принудил да наеме частен детектив - акт, който го караше да се срамува и от себе си, и от действията си, дори от Карин. Бекер страдаше от проклятието на рогоносеца - чувст­вото на отчаяна несигурност... Къде е тя сега? С кого е? С кого иска да е? А когато Бекер я обгърне с ръце, за кого мисли? Ако признае истината, ще настъпи ли успокоение? Ще мисли ли някога отново, че тя го обича така, както той обича нея?... Той беше обигран човек с богат житейски опит. Знаеше, че изневярата при определени обстоятелства - нощ в хотелска стая по време на командировка: кратка, момент­на страст далеко от къщи, реакция на скука или на самота, или на алкохол - означава малко или нищо извън момента. Този тип изневяра не е заплаха за брака, често пъти тя не е по-емоционално ангажираща от няколко минути онанизъм... Но една продължаваща връзка, замислена и извършвана в района на дома с всички придружаващи я рискове, очевид­ното равнодушие към евентуалното ѝ разкриване от съпру­га или съпругата - този вид връзка играеше за много по-високи залози и имаше по-дълбоко значение. Тя не беше са­мо чист секс, задоволяване на сексуална нужда в даден мо­мент. Тя бе опасно увлечение в друг партньор, което зап­лашваше стабилността, брака - всичко.