— Как разбрахте тези подробности? - запита Станъп.
— Следих го... откъм гората.
Станъп мълча доста дълго време, като извиваше механично папката върху бюрото си.
— Много необичайно поведение за един клиент - заяви той накрая. - Бихте могли да блокирате работата на някой от агентите ни.
— Невъзможно: те следяха колата му отпред. Аз следих него отзад.
Станъп се изправи.
— Да разбирам ли, че отношенията между нас приключват? Или ще имате още нужда от нашите услуги?
— Дръжте го под око още една седмица. Трябва да имам възможност да спя понякога - но не искам той да я има!
Станъп му предложи папката.
— Ще направим каквото поискате господин... Метцгер, нали?
— Почти.
Бекер взе папката и влезе в първото кафене, което попадна на пътя му. Седна и изчете внимателно докладите на агентите. Наел беше услугите на частен детектив поради две причини. Първо, той лично не можеше да следи нито Карин, нито Корн, защото лесно щяха да го открият. Второ, не можеше да използва услугите на Бюрото, защото не искаше да злепоставя Карин. Избрал беше Корн за обект на следене, опитвайки се да запази името и репутацията ѝ. Ако светът разбере, че Корн е донжуан в героичен мащаб, нека, заслужил си го е и сигурно е такъв - дори само частица от приказките на Тòва да е истина. Но ако се разбере, че Карин Крист, младши заместник-директор на ФБР, има любовна връзка... само представата за това го разболяваше. Седеше в кафенето и му се плачеше... струваше му се, че умира... Карин... но защо, защо?... Мисълта, че я губи, бе ужасяваща - непоносима. Не гордостта - би ѝ се молил, би пълзял пред нея, ако знаеше, че ще я задържи, - а страхът от загубата и придружаващата го несигурност го парализираха. Този страх го бе принудил да наеме частен детектив - акт, който го караше да се срамува и от себе си, и от действията си, дори от Карин. Бекер страдаше от проклятието на рогоносеца - чувството на отчаяна несигурност... Къде е тя сега? С кого е? С кого иска да е? А когато Бекер я обгърне с ръце, за кого мисли? Ако признае истината, ще настъпи ли успокоение? Ще мисли ли някога отново, че тя го обича така, както той обича нея?... Той беше обигран човек с богат житейски опит. Знаеше, че изневярата при определени обстоятелства - нощ в хотелска стая по време на командировка: кратка, моментна страст далеко от къщи, реакция на скука или на самота, или на алкохол - означава малко или нищо извън момента. Този тип изневяра не е заплаха за брака, често пъти тя не е по-емоционално ангажираща от няколко минути онанизъм... Но една продължаваща връзка, замислена и извършвана в района на дома с всички придружаващи я рискове, очевидното равнодушие към евентуалното ѝ разкриване от съпруга или съпругата - този вид връзка играеше за много по-високи залози и имаше по-дълбоко значение. Тя не беше само чист секс, задоволяване на сексуална нужда в даден момент. Тя бе опасно увлечение в друг партньор, което заплашваше стабилността, брака - всичко.