Наплака се и отиде в банята да се оправи, да облече новото бельо - да се приготви за Лайл.
***
В деня на планирания прием-изненада в чест на Бекер доктор Станли Корн отиде с колата си до болницата на Норуок, където му предстоеше операция. Паркингът за колите на лекарите беше специално отделена част от общия и докато пресичаше улицата пред главния вход на болницата, той забеляза тойотата колебливо да подава нос зад „стоп“-знака в подножието на хълма и да се изкачва бавно насам. Корн се спря зад вратите на болницата, за да се убеди, че тойотата заема позиция, удобна за едновременно наблюдение на колата му и на входа на сградата.
Поздрави жените на рецепцията много сърдечно и говори с човека от охраната, който се мотаеше край асансьорите, малко по-дълго, отколкото изискваше учтивостта - тоест постара се усърдно присъствието му да се забележи от максимален брой хора. Побъбри любезно със сестрите и лекарите в хирургическото отделение и дори се усмихна с разкаяние на сестра Райли, единствената му грешка в болницата.
Преди години, малко след като пристигна в Кламдън, той бе започнал любовна връзка с Райли и беше разбрал колко глупаво постъпва, като ръси с фъшкии собственото си гнездо. Ако бе злопаметна и отмъстителна жена, сестра Райли можеше да превърне живота му в ад. За негов късмет тя се оказа жена с опит, не се впечатли от перченето му пред нея като млад петел на бунище и посрещна края на връзката им с облекчение. Дългогодишното ѝ присъствие обаче в професионалния му живот непрекъснато му напомняше за нуждата от въздържаност и предпазливост. Започнал беше кампанията си на измама точно след връзката с Райли. Понякога той си разрешаваше удоволствието да попремята в главата си идеята да прекара поне още една нощ с нея, за да ѝ покаже наученото през изминалите години, но в тези случаи винаги побеждаваше мъдрата предпазливост. Корн се държеше приятелски с женския персонал, чиито услуги ползваше в частния си кабинет и в болницата, но не си разрешаваше и най-обикновен флирт с тях.
Оперира едно артрозно коляно, погрижи се за скъсания хрущял на прекалено разпален баскетболист. Работеше както винаги - енергично и прецизно. След операцията Корн пусна леко напръсканото с кръв хирургическо облекло и ръкавиците в съответния кош: обслужващият персонал щеше да ги вземе оттам и да ги изгори в голямата пещ за горене на смет към болницата - по този начин се изключваше и най-малката възможност за евентуални зарази от кръвта на пациента.
Корн съобщи на сестрата, дежурна на етажа, че смята да посети някои от пациентите си в болницата и действително хвърли поглед на двама от тях. От прозореца на втория огледа набързо паркинга, и се увери, че тойотата е все още застинала пред главния вход. Излезе от болницата през задния вход на приземния етаж. Стигна до търговския център „Патмарк“ само за две минути, поръча такси оттам и после се обади на Дениз, за да разбере номера на стаята ѝ. Таксито го откара до хотел „Мариот“ в Стамфорд за петнайсет минути.
Почука на вратата на стаята ѝ само двайсет и пет минути след като излезе от хирургичното отделение в болницата. Носеше пазарска чанта от търговския център „Патмарк“. Дениз го поздрави по бельо: яркочервена комбинация от горна и долна част. Докато я притискаше в буйна прегръдка към себе си, Корн отбеляза мислено, че краката ѝ не са достатъчно дълги и добре оформени за този тип бельо.
— Донесъл съм ти нещо - заяви той, когато най-сетне приключиха с първата си прегръдка. Той извади от джоба си кутийка, облечена с гладко кадифе, и я отвори. Очите на Дениз се разшириха от трепетно очакване.
— Какво?
— Погледни - захили ѝ се той.
— О, Лайл... - прошепна тя с разтреперани устни.