От кутията надничаше срамежливо изящно златно часовниче с кръгъл циферблат с винтче.
— Само това можах да си разреша - въздъхна със съжаление Корн. Всъщност успя да го намери много трудно. Часовниците с ръчно навиване принадлежаха на миналото, а Корн се нуждаеше точно от такъв. - Сложи го - подкани я той.
— Толкова е красив! - възкликна тя и се опита да прикрие следата от разочарование в гласа си, като се усмихна широко и отпусна глава на гърдите му. За един кратък, парализиращ миг си бе помислила, че от кутийката ще се изтърколи с нежен звън годежен пръстен.
— Хайде, сложи го - подкани я пак той, все още ухилен. - Искам да видя как ще изглежда на ръката ти.
— Ти ми го сложи - предложи тя с часовничето в ръка.
Той се поколеба, без да го докосва.
— Не мога, пръстите ми са прекалено груби. Сложи го, моля те, искам да го видя на тебе.
— Ти, глупчо такьв! - скара му се игриво тя. - Пръстите ти са вълшебни! - Тя целуна върховете на пръстите му, после разкопча своя часовник и на негово място сама постави новото часовниче. После вдигна китка, като че ли на нея току-що бе закопчала не часовник, а диамантена гривна. - Наистина е много мило от твоя страна - благодаря ти...
— Трябва да го навиеш и свериш - отвърна той.
— Още не искам времето да затече - прошепна тя. - Искам този ден да продължи вечно...
— Хайде, моля те - придумваше я той. - Още не знаем дали работи, нали?
Люби се с нея едва когато се увери, че тя се мота достатъчно с часовничето, за да остави отпечатъците си върху него. Дори и да забеляза, че този път той бе много по-бърз от обичайното, Дениз не се оплака, а когато той я облада отзад и поиска от нея разрешение да стисне врата ѝ, тя веднага се съгласи, за да му угоди, и не се опита да се съпротивлява дори когато хватката му стана... стегна се...ау, а... болезнено... „Боли...“ И тази бе последната ѝ мисъл...
Корн хвърли презерватива в тоалетната чиния и пусна водата, после постави хирургическите ръкавици, които измъкна от пазарската чанта. Завлече безжизненото тяло на Дениз до душа, върна назад часовничето до девет и дванайсет минути, после удря отпуснатата ѝ ръка върху облицования с плочки под, докато часовничето се счупи и стрелките застинаха. Прибра стария ѝ часовник в джоба си, за да го изхвърли на безопасно място по-късно, преоблече се в ново хирургическо облекло и изтегли тялото на Дениз под душа. Както винаги, беше взел два скалпела, въпреки че имаше нужда само от един. За разлика от друг път работеше бързо, без да се тутка нарочно, опивайки се от допълнителната наслада, която обикновено му предлагаше тази част от ритуала. Едва ли щеше да има за какво да се гордее с работата си върху трупа на Дениз днес, но тя удовлетворяваше целите му за момента. Подписа се с характерните резки на края на всяка става, натика частите на тялото ѝ в торба за боклук с подсилени двойни стени и дъно, огледа внимателно канала на душа. Там обикновено засядаха косми, включително и негови, независимо от хирургическото кепе, с което беше. Корн разви решетката, отстрани космите, които се бяха насъбрали по нея и по горната част на тръбата, след което я върна на място.
Чувстваше се леко измамен от нуждата този път да носи хирургично облекло. Изтървал беше удоволствието от възприятието на голото ѝ тяло, притиснато към кожата му, докато работи върху ставите ѝ, но проклетите ченгета душеха като кучето по петите му - нямаше защо да им осигурява мостри от тъкан или косми, за да има върху какво да работят.
Корн прибра подгизналата кървава хирургична престилка в пазарската чанта и обиколи още веднъж стаята, за да се убеди, че не е оставил никакви следи от себе си. Този път реши да вземе и чаршафите от леглото: преди да ги прибере в чантата, ги сгъна внимателно навътре, за да задържат всички възможни нещица по тях, които биха могли да създадат работа в лабораториите по съдебна медицина на Бюрото.
Надникна в коридора, изхлузи се от стаята и закачи на дръжката табела „Не ме безпокойте“. Смъкна ръкавиците си едва когато вече вървеше надолу по коридора, и ги прибави към съдържанието на чантата. Откри с лекота колата на Дениз на паркинга и се отправи с нея към болницата.
Когато се прибра там, изтърси съдържанието на пазарската чанта в коша за пещта - само след час чаршафите, кървавото хирургическо облекло и ръкавиците ще се стопят в пламъците ѝ.
Корн се появи пред дежурната сестра шейсет и три минути след като я бе осведомил, че отива да навести пациентите си. Затюхка се колко е закъснял, каза ѝ „Довиждане“ и забърза навън, подхвърляйки през рамо, че отива на прием-изненада в чест на негов много добър приятел. Не пропусна да пожелае всичко хубаво на администраторката и на охраната по същия демонстративен начин, забелязвайки с крайчеца на окото си, че тойотата продължава да наблюдава колата му. Когато потегли към къщи, тя прилежно го последва отдалеко, но видимо за него, до дома му в Кламдън.