— Да, добра жена е.
— Слушай, има нещо странно тук. Никой не пише песни за това, колко трудно е да се намери добрата жена. Знаеш ли защо?
— Обзалагам се, че знаеш отговора.
— Как позна? Ето го: защото не е вярно. Добрата жена се намира лесно. Има купища добри жени. Лайнени сме ние мъжете.
— Съгласен съм напълно - с някои изключения.
— Е, да, то се знае. - Тий понижи глас до доверителен шепот и Бекер се размърда неловко, усещайки какво ще последва. - Джон, искам само да ти кажа колко...
— Знам - прекъсна го Бекер. Погледите им се срещнаха за миг, после и двамата смутено погледнаха настрани.
— Ако не беше...
— Хей, знам.
— Бях... бях...
— И аз на твое място щях да съм същият - прекъсна го пак Бекер.
Във фоайето се появиха Корн и Тòва - тя се бе лепнала към съпруга си като влюбена младоженка.
— Дори и така да е... Не, лъжеш. Нямаше да го допуснеш. Не и ти. - Бекер изсумтя с поглед, вторачен унищожително в Корн. - Нямаше да изпуснеш контрола върху себе си - продължаваше Тий. Забеляза погледа на Бекер и се обърна.
- Аха, ето го и самият рожденик... Дяволите да ме вземат, ако мога да разбера как гадина като него е спечелил такава жена!
— И аз се питам същото - процеди през зъби Бекер.
— Тя изглежда като току-що начукана - не се спираше Тий. - Не може да скрие този искрящ поглед и с всички зелени сенки за очи в света.
Корн се обърна, забеляза ги и вдигна ръка за поздрав, засиял като момче в пубертета при среща с героите си. Тòва изглеждаше така вглъбена в себе си, че дори и да ги бе видяла, явно не беше ги възприела.
Бекер направи стъпка по посока на Корн, но спря. „Изглежда като котка в мига, преди да скочи върху жертвата си“ - неволно помисли Тий.
— Ще се видим горе - извика весело Корн, махна пак с ръка и поведе Тòва към асансьорите.
— Как ти се струва: дали оная работа не му стига до глезените? - запита Тий. - Не знам как иначе да обясня защо жените му се лепят така.
— Млъкни - изръмжа Бекер.
— Не е видът му, Господ ми е свидетел... Все едно да се чукаш с тестена топка. Сигурно оная му работа виси като на муле - друго обяснение няма.
Бекер се обърна рязко и заби два твърди пръста в меката плът под челюстта на Тий. Големият мъж се задави и ахна слисано.
— Казах ти да млъкнеш - изсъска Бекер.
Пред асансьора Тòва и Корн проведоха кратка дискусия. Това се обърна и закрачи към тоалетните, а Корн влезе сам в единия от асансьорите. Бекер дръпна пръсти от Тий и се спусна светкавично през фоайето. В последния момент успя да пъхне ръка между вратите на асансьора, те послушно се разтвориха пак и Бекер се присъедини към Корн.
— Здрасти - поздрави го бодро Корн. - Как си? - Той протегна ръка за ръкостискане.
Бекер натисна бутона за най-горния етаж и когато вратите на асансьора се затвориха с въздишка, сграбчи ръката на Корн и го закова към стената, притиснал с ръка до лакътя врата му. Корн запротестира, стреснат от неочакваната атака, но Бекер веднага го бодна в слънчевия сплит с три твърдо опънати пръсти.
Диафрагмата му бе парализирана, гърлото - блокирано. Корн не можеше да поеме дъх, зяпаше като риба на сухо, пръскаше слюнки, прикован от ръката на Бекер към стената като пеперуда в колекция. Бекер натисна бутона за авария и асансьорът замря на място.
Наклони тяло към Корн, лицето му бе само на сантиметри отдалечено от неговото.
— Чуваш ли ме добре? - запита го той.
Очите на Корн се разшириха и устните му притрепериха, но от гърлото му излезе само задушено стенание.
— Ако ме разбираш, затвори уста - нареди Бекер. Корн послушно затвори уста, но продължи да тегли и да дращи ръката на нападателя си. Бекер го зашлеви силно. - Дръж си ръцете долу, няма да умреш. Чувстваш се само малко неудобно. - За негова изненада Корн го удари в ребрата - удар, лишен от сила, понеже му липсваше нужната опора. Бекер се изсмя - бърз, учуден, безрадостен звук, - после удари Корн в устата отблизо с удар и главата на доктора се отметна към стената. Устните му закървиха почти веднага. Все още зашеметен, Корн изненадващо удари пак, засягайки безрезултатно ухото му. Този път Бекер го цапардоса силно по носа, от който заблика кръв и очите на Корн се изпълниха със сълзи. - Не се намираме на тепиха, Станли, но ако продължаваш да се опъваш, вместо да слушаш, ще те накарам да съжаляваш. А сега стой мирно и слушай. Няма да те задържам дълго. - Над главата им настойчиво зазвъня аларменият звънец и Корн престана да се съпротивлява. От очите му се стичаха сълзи, предизвикани от удара по носа, смесваха се с кръвта от разбития му нос и устни, плъзгаха се надолу по брадата му и първата капка падна върху ръката на Бекер, която го държеше безпомощно прикован към стената на асансьора. - Знам всичко за тебе. Знам за жените, знам как се изхлузваш през нощта. - Бекер следеше израза на очите му, за да улови неговата реакция на всяко изречение. - Знам, че ти беше в каприза. Знам, че този е начинът, по който стигаш до жените. Знам какво си сторил и какво смяташ да сториш, Корн. Но няма да ти се размине. Този път изборът ти е погрешен. Ако се приближиш още веднъж до Карин, бъди сигурен, че ще те убия. - Бекер разбра късно, че беше сбъркал. В този момент изражението и очите на Корн се промениха по някакъв необясним начин: сега в Бекер се взираше съвсем друг човек - сигурно, уверено в себе си злобно присъствие, а не зашеметения, наранен, изплашен мъж, какъвто беше само преди миг. Тези други, странни очи гледаха Бекер с подигравка.