— Защо не ме убиеш още сега? - запита Корн.
— Смяташ, че не мога да го направя, така ли? - озъби се Бекер в лицето му.
— Без защитата на закона, зад която да се скриеш? Не, не можеш - заяви Корн с широка усмивка, която разкри зацапани с кръв зъби. - Не смятам, че можеш да убиеш някого само защото си решил да го направиш. За тази цел е нужен друг човек, много специален човек... А ти не си чак толкова специален, нали, Джон? Приказва се за тебе много, но ти си убивал винаги само при самозащита, нали? - Очите на Корн искряха весело, пълни с предизвикателство.
— Не бъди чак толкова сигурен.
Корн се изсмя - подиграваше му се, предизвикваше го да докаже себе си.
— В такъв случай карай, Джон. Убий ме. Ще ти се хареса, бъди сигурен.
— Стой настрани от жена ми - изсъска Бекер.
Корн продължаваше да се подхилва.
— Май ти е трудно да я задоволиш, а, Джон? - Бекер отговори с два бързи, точни удара в устата. Главата на Корн отскочи от стената и тялото му увисна на ръката на Бекер. Той я отдръпна и го остави да се свлече на пода в смачкана купчина. Корн докосна колебливо устни и зъби и погледна Бекер с окървавени пръсти. - Е, боли, вярно, но не е смъртоносно, нали, Джон? Друго ще е, ако ме убиеш... - Бекер стоеше над него, разкъсан между желание да го смачка като гнида и чувство на безсилие. Искаше му се да го рита, докато замълчи, едва се сдържаше да не изтрие тази подигравателна усмивка от лицето му, но разбираше, че няма да го постигне нито със сила, нито със заплаха - можеше само да го накара да припадне от ударите му. - Това не прави ли случая прекалено тенденциозен, Джон? Не става ли той уязвим от много страни? Грубостта на ФБР? Агент, предявяващ обвинения към мъж, когото подозира, че шиба жена му? Колко сериозно един съдия ще приеме подобно обвинение, а, Джон? - Бекер натисна един от бутоните и аларменият звънец притихна. Излезе веднага, щом асансьорът спря, оставяйки Корн на пода. Той не се опита да стане, но Бекер чуваше подигравателния му смях зад гърба си. - Ти може и да имаш своите дребнички победи. Но трябва да си много специален, за да победиш, Джон - извика Корн весело зад него, преди вратите на асансьора да се затворят и да изолират гласа му.
***
Трийсет и пет минути по-късно, точно в девет часа и десет минути вечерта, доктор Станли Корн стана да вдигне тост с жестоко подути устни и нос. Гостите му включваха клам- дънския шеф на полицията, четири агенти на ФБР, както и младшия заместник-директор на отдела за серийни убийства към Бюрото. Изглеждаше като току-що паднал по лице на тротоара, но създаваше впечатление на човек в изключително добро настроение. Почука по чашата си, за да привлече вниманието на присъстващите, а после ги дари със сърдечна реч в чест на страхотния си приятел Джон Бекер.
Карин стисна ръката на Бекер и той се опита да ѝ се усмихне, да изглежда изненадан и трогнат, както се очакваше от него. Изненадата му бе истинска, но докато гост след гост ставаха, за да кажат нещо весело за него, нещо, изпълнено с признание и обич към него - или пък да наредят шеговито куп обиди по негов адрес, - вниманието на Бекер бе насочено изцяло към сцената в асансьора. Изпуснал беше нещо, бесът от ревност, в чиято власт се намираше тогава, бе замъглил не само чувството му за мярка, но и инстинкта му. Сега, когато се обръщаше назад и обмисляше отново нещата, вече хладнокръвно и спокойно, интуицията му,-родена от богат житейски опит, се върна при него, зашепна неясно, но настоятелно и тревожно. Корн му беше казал, че той, Джон, може да има своите дребни успехи, но никога няма истински да победи. Защото не беше специален. Което означаваше, че Корн беше такъв. Защо? По какъв начин? Какво - според него - той притежаваше, което липсваше на Бекер? Не беше Карин, сигурен бе поне в това. Забелязал беше, че промяната в очите на Корн настъпи точно когато я спомена. Точно тогава Корн се измени напълно. Ако Карин беше проблемът, Корн щеше да остана толкова изплашен, колкото беше. Нещата обаче не се развиха така - отначало той очевидно беше изтълкувал погрешно причината за атаката на Бекер. Изглежда, бе помислил, че Бекер го напада заради нещо друго...