— Чуй ме, не извинявам постъпката си, опитвам се само да обясня нещо, което не е лесно... Бях... Имах неприятности с Карин.
— Някои от нас го разбраха. Смятам, че и Корн го усети.
Бекер седна на стола до бюрото на Тий и се вглежда в дланите си известно време, преди да заговори.
— Спомняш ли си колко силно искаше да убиеш Макнийл заради Джини?
— Май си спомням нещо такова... Ти ми спаси задника тогава. Фактът е надлежно отбелязан.
— Нямам предвид това, Тий. Исках да ти кажа, че... че се чувствах по същия начин към Корн... Той има връзка с Карин.
И двамата замълчаха поразени. Бекер осъзна, че за пръв път го казва на глас и дъхът му спря. Може би за пръв път помисли за това като за недвусмислен, ясен факт и коремът му се сви на топка от отчаяние. Още по-зле беше, когато го чу оформено в думи, които сякаш изпълниха въздушното пространство на малкия офис и го лишиха от кислород за дишане...
— Джон, искрено... ъъъ... съжалявам - заекна Тий. - Направо съм... нямам думи да... съжалявам.
Бекер кимна, още лишен от дар слово.
Тий прехвърли набързо в главата си всички възможни реакции на тази неочаквана информация: да изрази изненада, да откаже да повярва подобно нещо за Карин, да наругае Корн... Но нито една от тези възможности не му се стори приемлива, а беше повече от ясно, че Бекер страда ужасно.
— Казвам ти го, за да разбереш защо не мога да бъда обективен - продължи най-сетне Бекер. - Трябва да го знаеш още от самото начало. Страдам от изключително силно предубеждение в този случай. Не съм и не действах като безпристрастен агент.
— Агент?
Бекер го погледна напрегнато.
— Искам да ти призная нещо, Тий, като ченге на ченге. Не мога да го кажа на никого в Бюрото заради Карин. Надявам се, че ще го задържиш за себе си. - Тий кимна объркано, но готов да прояви лоялност към приятеля си. - Искам да чуя мнението ти за някои неща, които сега ще изредя.
— От законова гледна точка?
— Не. Законът няма нищо общо с това. Нямам нищо съществено на разположение, което да представя в съда. От гледна точка на закона случаят не съществува. Всеки адвокат в тази страна ще ме разнищи без особени усилия, и то веднага. Демонстрирах предубедеността си доста публично, както Корн вече разбра. Ти си ченге, имаш разработени инстинкти, ще ми кажеш дали подлудявам. Съгласен ли си?
— Давай - подкани го Тий.
— Смятам, че Корн е Джони Семката... Никаква реакция? Не желаеш да изтъкнеш, че си губя акъла?
— Спомни си, че аз смятах Макнийл за Джони... Кажи ми какво имаш против Корн.
— Труповете са разрязани от експерт - нещо, което Гроун изтъкна веднага, а Корн отрече, поне в началото. Корн е ортопедичен хирург - експерт.
— Това дотук не е кой знае какво, но продължавай.
— Шеви капризът беше регистриран на името на Шилинг, нали? Шилинг е написал чек на Корн след посещение на кабинета му преди три години заради пренапрегнат лакът при игра на голф. Върху чека е отбелязал номера на шофьорската си книжка. Корн е имал достъп до него и го е използвал при регистрацията на колата под името на Шилинг.
— Колко още чекове има налице с отбелязан номер на шофьорската му книжка?
— Дузини. Но един от тях е на Корн.
— Чудесно, само отбелязах тази подробност. Има ли някакво физическо доказателство за свързване на Корн с каприза?
— Никакво... Освен че го видях в него.
— Кога?
— През оная нощ, когато профуча край нас.
Тий се замисли за миг.
— Същата нощ, когато аз сметнах, че в колата е Макнийл?
— Да.
— Тогава сгреших, но това не означава, че ти си прав.
— Знам.
— Реших, че видях в колата Макнийл оная нощ, защото го исках - точно както ти предположи тогава. А ти си искал да видиш Корн.
— Да, прав си. Предупредих те, че нямам случай за съда.
— Хубаво, давай по-нататък.
— Корн има извънбрачни връзки от години - искам да кажа куп връзки от такъв характер. Сведенията ми са от два източника. От жена му и... и от частния детектив, който наех да го следи. - Тий неволно трепна, изпълнен със съчувствие. Не беше трудно да си представи колко смущаващ е този факт за приятеля му. – Само тази седмица се е срещнал с три различни жени - продължи геройски Бекер. „Едната от тях сигурно е била Карин“ - помисли Тий. - Той е донжуан по принуждение. - Тий кимна. При нормални обстоятелства нямаше да се мине, без да разменят някоя и друга шега по тази тема, но сега тя бе опасна като тънка ледена покривка над дълбоко езеро. - Предполагам, че е ползвал каприза, за да се среща с по-голяма част от тях. Не е искал собствената му кола да бъде разпозната на необичайни места. С тези затъмнени прозорци е имал възможност да се носи от място на място доста свободно през нощта. Това все още не го прави убиец, но му осигурява лесен достъп до много жени, някои от които може и да са труповете в разсадника. Знаем, че той е познавал семейство Хил, бил е в дома им веднъж или два пъти - голяма е вероятността да е срещнал Инге Шраг... Няколко от труповете са имали проблеми с костите по някое време от живота си - защо да не допуснем, че са се обръщали към него в качеството му на специалист в тази област? Няма обаче да го знаем със сигурност, докато не ги идентифицираме.