4.
Хирургът ортопед посрещна Тий и Бекер на тенискорта си с риза, просмукана от пот и прилепнала към корема, и хавлиени ленти на китките и челото. „Като че ли плътно следва представата на начинаещ за играч на тенис“ - помисли неволно Бекер. Човекът обърна гръб на корта, където водеше безнадеждна битка с тренировъчна машина, и закрачи към тях със сърдечно протегната ръка.
— Здравей, шефе - възкликна бодро той, стискайки ръката на Тий. - Съжалявам, че не успях да се срещна с тебе вчера - имах спешна операция. Направих артроскопия на момичето на Болдуинови, познаваш ли го? Превъзходен играч на тенис - в истинския смисъл на думата! От национален мащаб. Много зле бе извъртяла коляното си, но ние го поставихме пак в ред. Надявам се, че нямаш нищо против тази среща в дома ми.
— Не, разбира се.
— Колената са толкова крехки. Претоварвай ги известно време - и ето ти проблем! - Замълча достатъчно, за да огледа набързо Бекер от главата до петите. - Доктор Станли Корн - обяви той и пак протегна ръка.
— Джон Бекер. Той е в... ъъ... отпуска.
— Знам кой е Джон Бекер. Удоволствие е да се запозная с вас.
— Приятно ми е - отвърна Бекер.
— Не покривате представата ми - продължи Корн.
— Често го чувам - отговори Бекер.
— Смятах, че сте... - Корн сви неопределено рамене, неуспял да намери нужните думи.
— Оставих другата си глава в колата - пошегува се Бекер.
— Много, много лошо - обади се Тий. - Тя изглежда по-добре.
— Възхищавам се на работата ви. Съвсем сериозно. Благодаря на Бога за хора като вас - обяви Корн.
Бекер прилежно се опита да отговори с усмивка.
— Благодаря.
— А ние ви благодарим, че отделяте време да ни помогнете, докторе - намеси се Тий.
— Радвам се, че мога да направя нещо за вас. Но защо се обръщате точно към мене?
— Обикновено ползваме услугите на доктор Ландо, когато имаме проблеми със счупени кости или нещо такова - имам предвид кости на живи хора. Тук, в Кламдън, няма кой знае колко трупове - но сега той е в Ню Йорк и...
— Тони Ландо е чудесен човек, много добър хирург. Радвам се обаче, че ми се удава случай и аз да направя нещо за вас.
Корн се насочи към масата край корта, върху която лежеше хавлиена кърпа, сгъната на две. Той отметна горната част на кърпата и разкри костта.
— Човешка е. Хумерус, горната част на ръката. - Корн потупа собствената си ръка на съответното място. - Свързва се тук и тук към рамото, лакътя и лъчевата кост на ръката. Тази кост принадлежи на млада жена: това си личи от дебелината и плътността на ставите - ето тук. Възрастта се определя от степента на вкостеняване на ставния край на дългите кости.
Корн посочваше характерните точки на костта, поглеждайки двамата мъже, за да провери дали следват обясненията му. Тонът му бе леко отегчен, като че ли бе обяснявал основната анатомия на човешкото тяло прекалено често.
— Може ли да се определи на колко години е жената? - запита Тий.
— Може, но не и със сигурност. Искате ли професионално предположение?
— Да.
— Някъде в края на пубертета - началото на двайсетте години.
— Нещо друго?
— При този тип оглед, който направих? Едва ли. Ще имате нужда от патолог, който да потърси следи от заболявания, и специалист по съдебна медицина, за да потърси нещо друго. Как се наричат сега специалистите по съдебна медицина - криминалисти? Както и да е. Трябва ви специалист, който има на разположение чувствителни микроскопи и друга сложна апаратура. В някой медицински факултет или ФБР... затова ли си тука, Джон?
Тий погледна Бекер, който гледаше втренчено костта.
— Не забелязвате ли и още нещо? - запита внезапно той.
— Според мен това е кост на здрава млада жена... с изключение на това, разбира се. - Корн посочи белезите от двата края на костта.
— Какво можете да ни кажеш за тях?
Корн сви рамене.
— Следи от нож с не много голямо острие. Има ги само при ставите.
— Какви са заключенията ти? - продължаваше Бекер.
Корн задържа за миг погледа си върху него.
— А твоите какви са?
— Каквито са и твоите.
— Е, добре... Извинете ме, ако ви прозвучи ужасяващо... Смятам, че е... ъъ... рязана. Разрязана на парчета.
— Исусе! - възкликна Тий.
— Така си и помислих - кимна Бекер.
— Чудя ви се как е възможно да го приемате толкова... да сте така хладнокръвни и двамата - заяви Тий.
— Професията ни е такава. - Корн се усмихна съучастнически на Бекер.
— Мъртва ли е била, когато я е рязал? - запита Бекер.
— Исусе... - повтори Тий.
Корн сви рамене.
— Това е извън моите възможности за експертиза, Джон. Ще имате нужда от специалист. Надявам се да е било така... Допускаш ли, че е било възможно да са я рязали, докато е била още жива?