— Госпожа Уаксман? - запита безизразен мъжки глас. Стори му се, че прозвуча познато, но не беше сигурен.
— Тебе търсят - той подаде телефонната слушалка на жената, която седеше до него на леглото и закопчаваше сутиена си.
— Да? - обади се тя и безмълвно задържа слушалката дълго време до ухото си. Корн наблюдаваше напрегнато изражението ѝ, а то се промени от изненада до страх: не страх от съпруга ѝ, а от нещо много по-дълбоко, истински ужасяващо. Върна телефонната слушалка на място, грабна припряно блузата си и се отправи бързо към вратата.
— Кой беше? - запита Корн.
Без да отговори, без дори да го погледне, тя я отвори рязко и забърза навън, обличайки се вървешком. Докато Корн се обуе, за да я последва, госпожа Уаксман вече се измъкваше от паркинга в черната си „Акура“. Корн изтича няколко крачки след нея, махайки ѝ с ръка да спре, да му обясни какво става. На изхода към главния път движението я принуди да закове колата на място. Тя се обърна, видя, че Корн се приближава към нея, даде газ и се вмъкна опасно в потока от коли. Поднесе се за миг на фона на хор от гневни клаксони, после възстанови контрола над колата и се понесе с рев напред.
Корн остана на изхода, питайки се за какво ли би могъл да бъде телефонният разговор. Преди да рискува живота си с това опасно вмъкване в движението против всички пътни правила, госпожа Уаксман го беше погледнала с лице, изкривено от ужас.
„Бекер“ - помисли той злобно.
***
Две нощи по-късно Корн крачеше като звяр в клетка из тъмната си къща, докато жена му спеше. За пръв път от години наред нямаше среща с жена. Дениз беше мъртва, Дорис отказваше да говори с него дори по телефона, а Карин Крист бе прекалено опасен избор, при положение че Бекер се мъкне по петите му. И нейното време ще дойде, беше далеко от мисълта да се откаже - дребнавата отмъстителност на Бекер още повече ще подслади победата му над нея. Но времето ѝ още не бе дошло - налагаше се да изчака. Обзет беше от отчаяние, което се опитваше да контролира, като се люби с жена си, но едва ли би могъл да прикрива липсата на желание за това дълго време. Жена му го отегчаваше - всъщност след около половин дузина сеанса всяка жена го отегчаваше. След като веднъж овладее нуждите им, когато разруши уязвимата им защита и се научи как да ги принизява до пламенни съучастнички в собственото им съблазняване, не оставаше почти нищо, което да поддържа интереса му към тях. Той не се стремеше към голия секс, беше уточнил този факт за себе си много отдавна. Стремеше към власт над тях - сексът бе само средство. Един художник не продължава да рисува една и съща картина, след като веднъж я е завършил: той се обръщаше към ново, чисто платно, търсеше нова тема... Имаше някои вариации, които можеше да упражнява върху Тòва - по-широк диапазон от начини, чрез които да я подчини още по-пълно на волята си, различни способи да демонстрира контрола си над нея, - но всичко се свеждаше до усъвършенстване на изпълненията си: блестящи упражнения и нищо повече. Покорил я беше преди години и сега тя му служеше сексуално просто като изпускащ вентил - удобно средство за намаляване на сексуалното напрежение. Сеансите с нея му гарантираха физическо разтоварване макар и за кратък период от време, но не предлагаха нищо за облекчение на умственото напрежение и то се трупаше в него и заплашваше да избухне. Когато го правеше с Тòва, духът му не се носеше с ликуване над искрящите върхове, с които бе привикнал: не беше интересна за него - тя отдавна бе в краката му.
Имаше нужда от нови победи - от нови жертви! Капитан Лув не беше домошар, а мощно присъствие в света, природна стихия, която не можеше да издържи затворена дълго време.
Не само че нямаше жена, с която да се среща - да ухажва, да флиртува - или за която да гради планове, но откакто Бекер бе попаднал на каприза, бе лишен и от безопасен начин да се придвижва наоколо. Този проблем ще бъде решен в близко бъдеше, когато заглъхне истерията по убийствата на Джони Семката - както и ще стане, щом престанат да откриват нови трупове, а Корн ще се погрижи за това. Сега обаче бе оставен на сухо и усещаше болезнено опасното натрупване на вътрешно напрежение.
Телефонът позвъни и Корн погледна инстинктивно часовника: минаваше полунощ. Звънеше частният им, нерегистриран телефон: Това даваше номера му само на много близки приятелки, а Корн не го казваше на никого. Не го знаеха нито в частния му кабинет, нито в болницата.
Вдигна слушалката при второто позвъняване.
— Вкъщи ли си, разгонено животно? - Гласът бе безстрастно равен.