Корн замълча слисано. Заколеба се дали да отговори. Вероятно беше някакъв капан. Или просто някой маниак... Но знаеше, че не е така.
— Ти си, нали? - запита той.
Гласът се изсмя.
— Не позна.
— Какво смяташ, че доказваш по този начин?
Линията замря и Корн върна слушалката на място. Искаше му се да говори, да спори, да вкара в играта брилянтния мозък на Капитан Лув. Ако Бекер желаеше да играе игрички, той лично нямаше нищо против, стига да бъде допуснат до тях. Какво всъщност означава това обаждане посред нощ? Нима Бекер наистина смята, че няколко анонимни обаждания ще го дразнят дълго време? Вероятно означава само, че тъй нареченият специален агент се беше отказал от пряко противопоставяне. Проиграл беше шанса си в асансьора: тогава победи Корн! И Бекер го знаеше много добре. Обаждането на Дорис в мотела, сегашното обаждане бяха само действия на отчаян човек. Бекер беше наясно, че не може да достигне Корн - той беше недостъпен!
***
Във вторник следобед Корн реши да се върне на територия, която бе разглеждал като възможна перспектива преди години. Преспал беше веднъж с жертва на име Рейчъл, после изчезна от живота ѝ. Тя се оказа ненаситна, агресивна любовница, толкова обзета от собствените си разбирания от какво точно има нужда, че има наглостта да поеме инициативата в леглото, бе отхвърлила опитите му за нежност и финес и го бе принудила да достигне до нежелан оргазъм много преди тя самата да е готова. А после го заряза и продължи сама, когато яростните ѝ опити да удължи участието му се провалиха... Вечерта бе истински провал и за двамата - един от редките неуспехи в живота му като Капитан Лув. Вместо да се ориентира към нови победи, Корн реши да възстанови връзката си с Рейчъл - сериозен подвиг сам по себе предвид на рязкото му и безцеремонно оттегляне. Смяташе да вкара в играта натрупания опит оттогава, да демонстрира по-големия си майсторлък. Този път ще ѝ превие врата, ще я подчини на волята си, ще я смачка! Рейчъл няма да му даде основание за вписване на нова бройка в дневника му, нито щеше да удължи списъка на жертвите, но и укротяването ѝ ще бъде достойно постижение: Корн щеше да го знае, а това му стигаше.
Обади се на егоистичната кучка от болницата и успя да издейства среща. Разбира се, тя не знаеше истинското му име - то бе известно само на онези, които срещаше социално или професионално, - поради което той не пожела да използва личната си кола и да рискува проследяване на номера ѝ. Излезе от болницата отзад и вървя пеша до търговския център „Патмарк“. Но преди още да стигне дотам, усети, че го следят. От другата страна на улицата на около трийсетина метра зад него вървеше мъж. Когато Корн поглеждаше назад, мъжът му обръщаше гръб или се прикриваше несръчно зад някое дърво - дали пък не го правеше нарочно? Дали целта не беше да го забележи? Той беше с бейзболка, нахлупена ниско над очите му, и по нищо не се различаваше от десетките хиляди други мъже, които спазваха текущата мода в областта на шапките. Той се стремеше да извърта глава винаги когато докторът се обръщаше, но Корн знаеше кой е. Замисли се дали да не пресече улицата и да застане лице в лице с него, но дебнещата фигура на другия подсказваше опасност.
„О, пак ще се срещнем - мислеше той, - но когато аз поставя условията, на място, което аз ще избера!“ Спомни си как нападна Киуасий с лизгара, пак усети вълнуващия шок от нанесените удари по другия, тръпките, притичващи по предната част на ръката му. Не се страхуваше от никого - при подходящи условия. Ще почака, докато попадне на такива.
Сега не можеше да продължи пътя си към платения телефон, нямаше как да извика такси. Нямаше смисъл да дава каквато и да било информация. Онази кучка Рейчъл ще трябва да почака заслуженото си наказание.
Позавъртя се небрежно наоколо, престори се, че бе излязъл само да се поразтъпче, и се отправи обратно към болницата. Мъжът притича пред него, нахлупвайки бейзболката си още повече. Забързан пред Корн, той отстъпи чевръсто встрани. Корн се захили свирепо. „Враговете ми бягат от мен!“ - помисли си той възторжено.
Едва на връщане от болницата вкъщи Корн осъзна, че победата му над Бекер днес всъщност бе поражение. Още веднъж беше лишен от възможността да се срещне с жена, без жертва, с която да задоволи специфичните си потребности.
***
След един ден Корн се върна вкъщи в късните следобедни часове и успя да зърне колата на Бекер да се изтегля от алеята пред дома му. Корн махна с ръка, но Бекер се направи, че не го вижда. Когато запита Тòва какво означава тази среща, тя отговори, че току-що бил пропуснал приятен приятелски разговор. Бекер се бил отбил да му каже „Здрасти!“, стоял бил колкото да изпие кутия бира, а после се бе извинил, заявявайки, че не може повече да чака, и си тръгнал малко преди Корн да се прибере вкъщи.