Разстроен и загубил търпение, той върна дневника на полицата при другите френски, немски и испански речници и посегна към телефона. Ще навърти номера на Бекер, ще си върне за телефонния тормоз. Ще върне на удара с удар, ще отнеме инициативата от мъчителя си. Още не бе решил дали да говори или не, когато в слушалката прозвуча съненият глас на Карин.
— Ало? - И в този миг стратегията му прещрака на място със стряскаща яснота. Видя плана си така отчетливо, че неволно пое сепнато дъх. - Ало? - повтори тя.
— Карин, Станли е на телефона - прошепна той, нагаждайки се към нейния глас, създавайки илюзията, че двамата се намираха сами в тъмна стая. - Извинявай, че ти се обаждам толкова късно, но просто не мога да заспя.
— Какво има? - запита тя.
„Дали Бекер е в леглото до нея?“ - запита се той. И го видя в представата си напрегнат, вслушващ се, питащ се кой ли търси жена му по това време на нощта... Или може би и той крачи напред-назад по къщата си, кипящ от безсилие?
— Моля те, не ми се сърди - продължи да шепне той.
— Какво има?
— Знам, че не трябваше да го правя... Нямам право... - Той нарочно проточи отчаяно глас, за да ѝ даде възможност да поеме инициативата.
— Но какво... какво има?
— Моля те, не ми се сърди... Не мога да си разреша да загубя приятелството ти... то означава толкова много за мене.
— Кажи ми, какъв е проблемът, Станли?
Нарекла го беше по име. Корн се захили тържествуващо. Сега Бекер знаеше - ако беше там - кой разговаря с жена му посред нощ.
— Непрекъснато мисля за тебе - въздъхна той отчаяно. Усети я да задържа дъх и разбра, че се колебае между предпазливостта и желанието да чуе още. Разреши с лекота колебанието ѝ в негова полза. - Нямам нищо особено предвид... знам, че нищо не може да се промени. Дори не беше редно да го споменавам, но... трябваше да ти го кажа. Не искам нищо от тебе, Карин - нищичко. Не очаквам нищо, повярвай ми... Но, Карин, моля те, просто приеми изповедта ми... чуй как се чувствам... Само това мога да предложа, но съм длъжен - длъжен съм! - да го споделя с тебе, трябва да го знаеш, иначе ще полудея!
Тя мълча доста дълго време и той чуваше дишането ѝ в слушалката, опитваше се да разбере реакцията ѝ - но вътре в себе си Корн вече знаеше каква ще бъде тя, а той рядко грешеше. Реакцията на всяка жена. Майсторлъкът се състоеше не само в баналните фрази, с които ги засипваше, а и в начина, по който им ги поднасяше. Те обичаха демонстрираната от него плахост, скромната откровеност, загатнатия морал на позицията му. Изиграваше им успешно добре разработен театър: търсеше думи, препъваше се над тях, изразяваше с мъчително заекване искреното си увлечение. Сервираше им открито, чувствително сърце, изложено на грубостите на външния свят, лесно наранимо, уязвимо. И не искаше нищо друго, освен разрешение да ги обожава отдалеко.
Реши, че ѝ е дал достатъчно време да дойде на себе си, и продължи:
— Няма да ти се обаждам пак... Извинявай. Надявам се, че... Не съм искал да... Искрено съжалявам, но... просто трябваше да ти... да го споделя с тебе.
— Не знам какво да кажа - обяви тя накрая. Сега гласът ѝ беше ясен, изчистен от мъглата на съня. Той я виждаше да седи на леглото, да се опитва напрегнато да намери правилния тон, за да се справи с новото развитие на нещата - усещаше колебанието ѝ между нежеланието да се ангажира и изкушението да чуе още нещо от него. Повече от ясно бе, че Бекер не беше там. Предпазливостта в тона ѝ не се дължеше на усилие да говори кодирано, така че другият до нея да не разбере - тя просто защитаваше себе си. И от какво? От доброто, което ѝ се предлагаше!
— Трябва да си разбрала - шепнеше настоятелно той, - трябва да си видяла как постепенно се увличам в тебе, как се забравям все повече и повече... Не ме мрази за това, моля те... Толкова време мина, откакто двамата с Това сме имали някакви нормални... някакви прилични отношения... Ти просто ме караш да се чувствам... жив - да, жив!
— Да... - прошепна тя плахо, - разбирам... - Сега гласът ѝ звучеше по-меко. Взела беше решение. Корн се захили с вълчата си усмивка и се настрои за дълъг нощен разговор, частен и таен: топла баня от интимности. Кой може да се противопостави на любовта? На свежата, нова, нежна, колеблива, неизискваща любов? Потеглил беше по добре познатия път.
— Може ли да поговорим малко? - запита той боязливо.