Бекер промени центъра на тежестта си, хвърли бегъл поглед настрани и Корн се залепи към дънера на дървото. Сякаш усетил опасността - или, по-вероятно, просто за да промени натоварването на мускулите си, - Бекер запълни дупката, застанал странично до нея и частично обърнат към Корн. „Няма значение - мислеше Корн. - Бекер е отчаян и това го прави небрежен. Ще го вкарам в примката на смъртта му, когато аз поискам!“
Противникът му най-сетне се стопи в нощта и Корн веднага разкопа гроба след него. Работеше се лесно: каменните късове бяха отстранени, почвата - разрохкана. Измъкна торбата, развърза я и огледа съдържанието ѝ в светлината на фенерчето си. Скалпел със следи от кръв по острието и дръжката. Чифт хирургически ръкавици и престилка, също изцапани с кръв. Хирургическо кепе. Забеляза няколко косми от вътрешната му част, които сякаш бяха внимателно поставени с ръка. Пластмасов правоъгълен етикет с име на верига от магазини от едната страна и „Дениз“ от другата. Корн се опита да си спомни дали Дениз го бе носила последната нощ от живота си. Глупости - разбира се, че не! Тогава го очакваше в онова смешно бельо - но тя никога не би носила етикетчето с името си в хотел „Мариот“, без значение какво е облякла. Но може да е било в портмонето ѝ... може да е попаднало някак в чантата ѝ... Отхвърли тези предположения с насмешка. Всичко тук беше измама - фалшива улика. Нямаше начин кървавият скалпел и престилка да са онези, с които бе обработил тялото на Дениз. Разбира се, нямаше съмнение, че Бекер бе взел мерки да ги напръска с кръвта на Дениз. Но не би могъл да постави на тях нещо от самия Корн. Нямаше следи от Корн върху вещите в торбата - с изключение на космите от вътрешната страна на кепето. Виж, те биха могли да са негови - идеята явно е те да изиграят ролята на нужното доказателство, за да се свърже цялото съдържание на торбата с него. Корн си спомни деня, когато засече колата на Бекер да тръгва от дома му. Проклетата глупачка Тòва го бе пуснала вътре! Какво ли е правил там? Ползвал е тоалетната, намерил е гребена на Корн? Претърсил е чаршафите, възглавниците, ровил се е по отточните тръби?
„Тъпо е - мислеше той. - Толкова очевадно нагласена работа... Кой ще ѝ повярва? Кой ще приеме, че ще заровя тази торба с това съдържание едва ли не в задния си двор? Да не ме смятат за самоубиец? Или за идиот?“ Бекер очевидно считаше, че полицията ще се хване на тази измама, съшита с бели конци - а той бе един от тях и познаваше начина им на мислене. И Корн се обиди, че „те“ принизяваха ювелирните му постижения до непохватната работа на някой безмозъчен смотаняк.
Последната вещ в торбата бе спринцовка все още със следи от прозрачна течност. „Бекер да не би да смята, че съм упоявал жертвите си? Така ли мисли, че съм ги убивал?!“ Убивал ги беше с тяхно съгласие!... Всяка една от тях бе искала да му създаде удоволствие! Как смее Бекер да го мисли за задръстеняк, който дебне наоколо със спринцовки и отрови?!
Независимо от течността в спринцовката Корн беше сигурен, че иглата ще покаже следи от кръвта на Дениз - Бекер сигурно се е погрижил за това.
Едновременно бесен и изпълнен с презрение, Корн измъкна торбата от дупката и се прибра в дома си, за да потърси нещо, с което да я запълни.
***
Полицаите пристигнаха преди зазоряване, но Корн беше буден и ги очакваше. Не бе мигнал, след като разчисти последиците от неочакваното посещение на Бекер. Даде си сметка, че бе спал много малко през последната седмица. Телефонните обаждания и нощното безпокойство го бяха вкарали в клопката на тежко безсъние. „Няма значение - каза си той. - Винаги съм минавал с по-малко сън от другите.“ Организмът му бе по-силен: той беше по-силен от всички останали! Нито обикновените правила, нито физическите закони се отнасяха за него. Имаше хапчета, които ще му дадат нужната сила - ако усети нужда от тях... Мозъкът му нямаше нужда от почивка: беше прекалено активен, прекалено препълнен с идеи, планове, пресмятания. Някои машини работят най-добре, когато ползват пълния си капацитет - той беше като тях!