Също както сега не си разрешаваше да приеме очевадния факт, че „докторът“ е на ръба на сериозен нервен срив.
— Имате нужда от малко сън - заяви тя. - Защо да не отложа уречените часове, за да можете да отдъхнете в стаята за прегледи?
Корн пак се разсмя.
— Не мога да спя сам - заяви той и ѝ намигна: чудато, бавно свиване на мускулите около очите, което като че ли му причини остра болка. Сестрата бе готова без колебание да се закълне, че почти е чула стъргането на клепача върху очната ябълка като пясък върху пясък...
По-късно същия ден, докато разговаряше с жената на рецепцията за някаква сметка, Корн погледна случайно в чакалнята и му се стори, че вижда там Бекер, скрит зад разтворените крила на някакъв вестник. Жената на рецепцията го видя да обръща гръб на чакалнята, широко захилен.
— На кого се прави пък сега?
— Кой, господин Хелкуист?
— А... да - отвърна Корн, сякаш се опитваше да продължи шегата.
Чул името си, Хелкуист смъкна вестника, разкривайки шината на врата си, и повдигна въпросително вежди към рецепцията.
— Не още, господине - отговори тя на безмълвния въпрос, зачудена от игривите пламъчета в очите на Корн, питайки се каква точно шега всъщност споделят в момента.
36.
Бекер зае позицията си в гората около дома на Корн половин час след смрачаване. Предпочиташе да се прикрива отстрани, не точно зад къщата му. От скривалището зад големия дъб виждаше задния двор на Корн - предпочитания от него изход към гората - и алеята за колата отпред. Не се постара да се прикрие по-добре: ако Корн го зърне, толкова по-добре - вътрешното му напрежение ще се усили още повече. Идеята на Бекер бе да подлага Корн на безмилостно напрежение, докато той не издържи и се разкрие. Ще продължи да увеличава натиска, ще го лишава от обикновените начини на разтоварване - ще връща обратно мощната разрушителна енергия у него - и накрая той няма да издържи и ще експлодира. Твърде дълго бе живял живот-наслада и вече беше зависим от навиците си. Твърде дълго се бе опивал от кръвта и триумфа, за да може да се спре. Бекер ще прекъсне специфичната храна, от която черпи сила, докато той подивее от жажда и неудовлетвореност, докато собствените му демони не го принудят да действа независимо от предупредителната намеса на разума. И тогава той ще направи нещо отчаяно, нещо глупаво - и Бекер ще бъде там със своята лична жажда за кръв.
Към колана му бе закачен прибор за увеличаване на звука с размер на транзистор и с подплатени слушалки - обикновено част от екипировката на ловци на елени. Един страничен наблюдател вероятно би решил, че слуша портативно радио, но приборът само разширяваше границите на човешкия слух до тези на слуха на елена. Настрои слушалките и усили, докато не чу електронния писък на захранването; намали го до спиране на пищенето и ушите му се изпълниха с неколкократно усиления шум на гората около него. Песента на цикадите се повиши до оглушително ниво, в ушите му загърмя дори звукът на собственото му притаено дишане.. Настрои допълнително диапазона на прибора така, че да хваща ясно всички фонови шумове в поносими граници - въпреки това дори и сега трябваше да вниква със собствените си движения: не трябваше да допуска търкането на плът о тъканта на дрехите да заглушава шумоленето на листата или далечния писък на гуми по асфалта.
Корн излезе, облечен в тънко найлоново яке, с фенерче в ръка и грапа на рамо. Пресече поляната към тенискорта - Бекер чу стъпките му по тревата толкова ясно, като че ли под всяка една от тях пропукваше тънка ледена корица, - влезе в гората и застана над гроба.
Изключи за момент фенерчето си, после реши, че няма смисъл, и пак го запали. Изравни гроба с грапата, почовърка малко и около него. Бекер чуваше отчетливо всеки удар на грапата върху камък, всяко прошумоляване на разделените от нея листа върху и около гроба, мекото стъргане на рохкавата почва по металните ѝ зъби. По някое време Корн пусна грапата и се запляска по лицето и врата, като нападнат от комари.
Бекер побърза да смъкне слушалките и заследи като хипнотизиран подскоците на Корн, който продължаваше да се пляска бясно. Той вдигна качулката на якето и побягна, махайки с ръка пред лицето си като чистачка на кола. „Не е възможно комари да са причина за такава буйна реакция“ - помисли озадачено Бекер. Корн вероятно бе разбутал гнездо на оси или горски пчели. Едва не се разсмя на глас, като го гледаше как размахва и двете си ръце като витло, докато тлъстите му бедра и характерната походка на дюстабанлия го носеха към къщата с максимална скорост.