Выбрать главу

Също както сега не си разрешаваше да приеме очевад­ния факт, че „докторът“ е на ръба на сериозен нервен срив.

— Имате нужда от малко сън - заяви тя. - Защо да не отложа уречените часове, за да можете да отдъхнете в стаята за прегледи?

Корн пак се разсмя.

— Не мога да спя сам - заяви той и ѝ намигна: чудато, бавно свиване на мускулите около очите, което като че ли му причини остра болка. Сестрата бе готова без колебание да се закълне, че почти е чула стъргането на клепача върху очната ябълка като пясък върху пясък...

По-късно същия ден, докато разговаряше с жената на рецепцията за някаква сметка, Корн погледна случайно в чакал­нята и му се стори, че вижда там Бекер, скрит зад разтворени­те крила на някакъв вестник. Жената на рецепцията го видя да обръща гръб на чакалнята, широко захилен.

— На кого се прави пък сега?

— Кой, господин Хелкуист?

— А... да - отвърна Корн, сякаш се опитваше да продъл­жи шегата.

Чул името си, Хелкуист смъкна вестника, разкривайки шината на врата си, и повдигна въпросително вежди към ре­цепцията.

— Не още, господине - отговори тя на безмълвния въп­рос, зачудена от игривите пламъчета в очите на Корн, питай­ки се каква точно шега всъщност споделят в момента.

36.

Бекер зае позицията си в гората около дома на Корн по­ловин час след смрачаване. Предпочиташе да се прикрива отс­трани, не точно зад къщата му. От скривалището зад големия дъб виждаше задния двор на Корн - предпочитания от него изход към гората - и алеята за колата отпред. Не се постара да се прикрие по-добре: ако Корн го зърне, толкова по-добре - вътрешното му напрежение ще се усили още повече. Иде­ята на Бекер бе да подлага Корн на безмилостно напрежение, докато той не издържи и се разкрие. Ще продължи да увели­чава натиска, ще го лишава от обикновените начини на разто­варване - ще връща обратно мощната разрушителна енергия у него - и накрая той няма да издържи и ще експлодира. Твър­де дълго бе живял живот-наслада и вече беше зависим от на­виците си. Твърде дълго се бе опивал от кръвта и триумфа, за да може да се спре. Бекер ще прекъсне специфичната храна, от която черпи сила, докато той подивее от жажда и неудов­летвореност, докато собствените му демони не го принудят да действа независимо от предупредителната намеса на разу­ма. И тогава той ще направи нещо отчаяно, нещо глупаво - и Бекер ще бъде там със своята лична жажда за кръв.

Към колана му бе закачен прибор за увеличаване на зву­ка с размер на транзистор и с подплатени слушалки - обикно­вено част от екипировката на ловци на елени. Един страничен наблюдател вероятно би решил, че слуша портативно радио, но приборът само разширяваше границите на човешкия слух до тези на слуха на елена. Настрои слушалките и усили, дока­то не чу електронния писък на захранването; намали го до спиране на пищенето и ушите му се изпълниха с неколкократно усиления шум на гората около него. Песента на цикадите се повиши до оглушително ниво, в ушите му загърмя дори звукът на собственото му притаено дишане.. Настрои допъл­нително диапазона на прибора така, че да хваща ясно всички фонови шумове в поносими граници - въпреки това дори и сега трябваше да вниква със собствените си движения: не трябваше да допуска търкането на плът о тъканта на дрехите да заглушава шумоленето на листата или далечния писък на гуми по асфалта.

Корн излезе, облечен в тънко найлоново яке, с фенерче в ръка и грапа на рамо. Пресече поляната към тенискорта - Бе­кер чу стъпките му по тревата толкова ясно, като че ли под всяка една от тях пропукваше тънка ледена корица, - влезе в гората и застана над гроба.

Изключи за момент фенерчето си, после реши, че няма смисъл, и пак го запали. Изравни гроба с грапата, почовърка малко и около него. Бекер чуваше отчетливо всеки удар на грапата върху камък, всяко прошумоляване на разделените от нея листа върху и около гроба, мекото стъргане на рохкавата почва по металните ѝ зъби. По някое време Корн пусна грапата и се запляска по лицето и врата, като нападнат от ко­мари.

Бекер побърза да смъкне слушалките и заследи като хип­нотизиран подскоците на Корн, който продължаваше да се пляска бясно. Той вдигна качулката на якето и побягна, ма­хайки с ръка пред лицето си като чистачка на кола. „Не е възможно комари да са причина за такава буйна реакция“ - по­мисли озадачено Бекер. Корн вероятно бе разбутал гнездо на оси или горски пчели. Едва не се разсмя на глас, като го гле­даше как размахва и двете си ръце като витло, докато тлъсти­те му бедра и характерната походка на дюстабанлия го носе­ха към къщата с максимална скорост.