След минута в алеята отпред се появи колата на Корн и се понесе с бясна скорост в нощта. Бекер се зачуди дали не е алергичен към ужилвания на оси и сега да бърза към болницата, за да го инжектират срещу алергичен шок. Имаше случаи на смърт от ужилване на пчели - Бекер беше свидетел на такъв един случай: лицето и ръцете на жената се подуха за минути като добре натъпкани наденици, очите ѝ почти изчезнаха в подпухналото ѝ лице. Той спринтира без бавене до колата си, паркирана наблизо в готовност за една такава възможност, питайки се дали животът няма да му изиграе шега и няма да го принуди да спасява Корн, ако той не успее да стигне до болницата навреме.
Корн караше бързо и безразсъдно, пресече центъра на червено и Бекер го остави да бърза напред, изчаквайки пресечката пред него да се изчисти, преди да го последва. Настигна го, когато колата му се понесе по магистралата и остана плътно зад него, когато той се измъкна от нея след три изхода и се включи в мрежата от местни пътища. Караше така бясно, че рискува живота си на няколко пъти, преди да закове колата на паркинга пред болницата. Бекер спря в дъното на хълма, когато Корн излезе от колата все още с прихлупена над лицето му качулка и изтича към болницата.
Още щом видя грациозните крачки на човек с дълги крака, Бекер разбра, че е бил успешно подведен. Натисна газта, изкачи на един дъх хълма, остави колата пред входа за „Бърза помощ“ и размахал значката си на агент от ФБР, успя да хване Тòва точно преди да се шмугне в асансьора. Завъртя я с лице към себе си и смъкна рязко качулката на якето. Охраната, стресната от суматохата, се втурна към него, но отстъпи веднага при вида на значката му.
— Къде отиде? - запита гневно Бекер.
— Ти!? - Тя вдигна ръце пред лицето си, сякаш очакваше удар.
— Къде е?
— Той се промени... промени се!... Вече е друг, различен. - Тòва продължаваше да се свива от страх пред него.
— Няма да те ударя - заяви Бекер и смъкна ръцете ѝ, които държеше като щит пред себе си.
— Той каза, че може и да ме удариш. Видях какво му стори в асансьора...
— Случаят с асансьора нямаше нищо общо с тебе. Къде отиде?
— Знам, казах ти за разните жени... но сега всичко е приключено, уверявам те! Той е съвсем различен. Обича ме, Джон, наистина ме обича. Толкова е внимателен към мене... истински любещ съпруг. Всичко свърши, всички други... Джон, повярвай ми!
— Защо те изпрати тази вечер така с колата?
— За да намери мира от тебе - молеше се тя. - Ти го влудяваш. Каза ми как го тормозиш, как не му даваш минутка отдих... Джон, той не се интересува от Карин, знам го - честна дума! Те са само приятели.
— Не става въпрос за Карин - отвърна Бекер.
— Аз съм виновна, ревнувах, преувеличавах нещата - защо ти казах ония неща, защо?
Тя отстъпваше с вдигнати пред лицето си ръце, все още очаквайки удар. Бекер успя да я притисне в ъгъла до асансьора - тук вече тя не можеше да му се изплъзва. Говореше прекалено високо, прекалено бързо, гласът ѝ загатваше за предстоящо изпадане в истерия и на няколко метра от тях вече се бяха струпали зяпачи.
— Тòва, чуй ме. Не знам какво ти е казал. Не знам и какво те е изплашило, но разбери, че няма да те ударя. Искам само да знам къде е. Настоявам да ми кажеш къде е!
— Трябваше да го видиш - клатеше тя отчаяно глава, като че ли не вярваше, че ще успее да го убеди, да го накара да разбере... - Приятел му беше, той те харесваше, разчиташе на твоето приятелство, а сега ти се обърна срещу него и разби сърцето му. Съжалявам, че не можеш да го видиш. Той не е на себе си, очите му... не е спал от много дни - и очите му... Страхува се от тебе, Джон, смята, че пак ще се нахвърлиш върху него. Вижда те да се криеш в сенките, убеден е, че ще го удариш с нещо по главата. Чул е разни приказки за тебе - всички ние сме ги чували, - но той е и видял какъв можеш да бъдеш, не може да изхвърли онзи бой от главата си, очите му...
— Лъже те, Тòва, манипулира те. Цял живот те е лъгал и сега върши същото.
— Не, не лъже! Той се е променил, сега ме обича... ти не го знаеш, но... аз съм там, аз съм жената, която докосва... която целува! Не Карин или някоя друга - само аз съм там, с него, само аз, и нищо друго няма значение!
Бекер преодоля желанието си наистина да ѝ удари плесница, за да я принуди да не трепери така пред него.
— Защо те изпрати тая нощ така?
— Защото има нужда от малко мир и спокойствие. Ти така силно ревнуваш Карин, че...