— Чувал съм и за такива случаи - отвърна Бекер.
— Досега вероятно су чул всичко възможно на този свят - забеляза Корн. - Интересен начин на живот...
— Не е начин на живот - Бекер едва сдържаше гнева си, - а работа.
— Разбира се. Грешка на езика, съжалявам... не исках да те засегна. Къде намерихте костта?
— В градина на частен дом - отговори Тий. - Довлечена е от пороя, но още не знаем откъде точно. Започнахме да търсим днес.
От къщата излезе жена с табла, заредена с чаши и кана с изстуден чай. Тя бе висока и стройна и се движеше с тренираната грациозност на модел, независимо от неравностите по покритата с каменни плочи пътека. Тримата мъже се втренчиха в нея, но тя се държеше като жена, свикнала на втренчени мъжки погледи.
— Великолепна е, нали? - заяви гордо Корн, без да изпуска от поглед жена си. Тя бе достатъчно близо, за да го чуе, но външно не реагира на забележката. - Това, скъпа, познаваш шефа на полицията, нали?
— Здравейте, госпожо Корн.
— Как сте, господин Терун?
— А другият господин е Джон Бекер - изтъкна гордо Корн, сякаш излагаше на показ някакъв трофей. А после, като че ли показваше още един, добави: - Жена ми.
Тя остави таблата и подаде хладна ръка на Бекер.
— Това Корн. - Устните ѝ бяха с яркочервено червило: създаваше се впечатлението, че го е наплескала там в изблик на гняв. Очите ѝ бяха обградени с наситеносиви сенки, които ѝ придаваха измъчен и изтощен вид в явно противоречие със стройното ѝ здраво тяло. На ушите ѝ се люлееха тежки златни обръчи, злато се увиваше и около врата ѝ, а на ръцете ѝ тежеше още злато, украсено с диаманти. Бекер се зачуди дали пред него стоеше болнава жена, облечена като съпруга на богат човек, или красавица, опитваща се да мине за крееща жертва на вампир. Запита се още дали тя сама решаваше какъв да е външният ѝ вид.
— Реших, че може да приемете чаша изстуден чай - заяви тя, хвърли поглед към таблата и забеляза костта. - Нужно ли е това нещо да лежи тук?
— Тя не хапе - отвърна Корн.
— Много неща, които човек не желае да гледа наоколо, не хапят - не остана назад тя. Съпругът ѝ бе само малко по-нисък от нея, но съвършеното владеене на тялото ѝ създаваше измамното впечатление, че е по-висока, отколкото всъщност беше.
Корн подчертано демонстративно покри костта с хавлиената кърпа и я подаде на Тий.
— Ще искате да си я приберете. - В гласа му прозвуча разочарование.
Тий внимателно я пое.
— Имаш ли някаква представа откога е?
— И този въпрос е извън обсега на моите възможности за експертиза. Работя с кости на живи хора. Но предполагам, че е от няколко години. Вижте какво, ако прецените, че знанията ми ще бъдат от полза, когато откриете и другите ѝ кости, обадете ми се. С радост ще помогна, колкото мога.
— Ще го имаме предвид - отговори Тий.
Корн се обърна към Бекер.
— Защо да не се съберем на приказка някоя вечер? Струва ми се, че има какво да си кажем. Това ще се свърже с жена ти и при първа възможност ще вечеряме заедно.
— Няма да е лошо - отвърна Бекер без ентусиазъм.
— Това е страхотна готвачка - продължи Корн.
— Незаслужена реклама - намеси се Това.
Бекер се усмихна.
— О, сигурен съм, че знае какво говори.
— С какво се занимава съпругата ви, господин Бекер? Работи ли? - Това посочи Корн с глава. - Според онзи там съпругите трябва просто да висят наоколо в очакване на покана за вечеря от непознати.
— Какво съм казал? - Корн вдигна ръце с дланите нагоре и изигра цяла пантомима на смаяно объркване в чест на Тий.
— Тя ми е шеф в службата - обясни Бекер. - Оглавява моя отдел във ФБР.
— И съпругата ти е там, така ли?! Прекрасно - чудесно е, Това, нали? И двамата - в един и същ бизнес! О-ла-ла! Нямам търпение да чуя приказките ви на вечеря!
— Тъй като нашите изобщо не представляват интерес за него - обади се Това. Тя отправи и тази забележка към всички и никой, при това явно без да я е грижа дали някой чува думите ѝ или не.
Корн не ѝ обърна внимание.
— Джон, ако ми дадеш визитката си, Това ще се обади на жена ти. Има ли някаква храна, която не понасяш? Аз се изривам от омарите, но иначе... Това, ти го питай, тези неща не са в моята област.
Това се обърна към Бекер, сякаш току-що бе повикана от далечно разстояние. Крива усмивка подръпваше ъгълчетата на устните ѝ и тя задържа поглед върху него за миг, преди да заговори:
— Има ли нещо, което да не обичате да ядете, господин Бекер? Онзи там не обича омари...
— Обичам ги, но понякога се изривам - възрази Корн.