— О, Станли...
— Не мога да я контролирам.
Той пристъпи към нея все още с наведена глава, принуждавайки я да го прегърне. Тя го обгърна неловко с ръце, осъзнавайки за пръв път оскъдното си облекло. Когато се дръпна настрани, Корн забеляза втвърдените зърна на гърдите ѝ под тънката памучна тъкан.
— Сбърках, като дойдох тук, нали? - запита той натъжено.
— Не, разбира се, че не - отвърна Карин. - Само че... Може би трябваше първо да позвъниш.
— Трябваше да изляза веднага, на момента. Но разбирам колко е нередно да ти се натрапвам по този начин... нямам право да...
— Ние сме приятели - прекъсна го Карин.
— Знам, но... създадох ти толкова неприятности. - Той пак погледна небето. Облаците се бяха сгъстили в плътна тъмна маса. Единствената светлина сега вече идваше само от къщата. По бузата го удари голяма дъждовна капка, стряскащо студена. - Трябва да отида... някъде - прошепна отчаяно той.
— Влез вкъщи - покани го импулсивно Карин.
Той се позагърчи, внушавайки ѝ, че се колебае. Карин докосна ръката му, за да го подкани да побърза, той сграбчи нейната и тя го поведе към къщата като дете.
***
Бекер позвъни на Карин от колата, докато се носеше с бясна скорост из безкрайните улици на Кламдън, но прекъсна връзката, когато се обади телефонният секретар. Опита се да се свърже с Тий, но отговори Мардж с раздразнение в гласа.
— В банята е - заяви тя. - Много ли е важно?
Бекер се поколеба. В най-добрия случай Тий можеше да стигне до дома му десетина минути по-рано. Но ако тепърва трябваше да излиза от душа, да се бърше и облича, това предимство се губеше.
— Не - отговори той. - Ще се справя и сам.
Мардж върна телефонната слушалка на мястото ѝ и се обърна към Тий, който лежеше гол на леглото до нея.
— Принуждаваш ме да се измъквам от ченгеджийските си задължения - укори я той.
— Имаш и други задължения - напомни му тя. Държала беше с ръка втвърдения му член по време на краткия телефонен разговор, а сега нежно го затегли към себе си.
Закикотиха се в тъмнината и в този момент поне Тий мислеше само за жена си...
***
Карин прибра пистолета в чекмеджето на скрина и облече пеньоар, преди да се върне при Корн във всекидневната. Когато го видя на светло, едва се сдържа да не се вторачи стреснато в него. Очите му бяха толкова кръвясали, че изглеждаха огненочервени и някак диви: за пръв път виждаше очи да играят така, явно неспособни да се задържат дори за секунда на едно място.
— Станли, очите ти...
— Не съм спал дни наред - отвърна той. - Нощите с Тòва бяха ужасно напрегнати... тазвечерната буря се подготвяше от доста време. Не можех да спя.
— Но ти си доктор. Предпиши си хапчета.
Корн се изсмя.
— Хапчетата са специалитет на Тòва - заяви той презрително. - Аз трябва да бъда нащрек. Капитанът никога не спи... - Огледа се предпазливо. - Сигурна ли си, че Джон няма да има нещо против...
— Джон не е тук.
— Вие, агентите, имате страхотно работно време.
— Аз работя в офис и имам нормално работно време. Би могло да се каже, че Джон сам определя работното си време.
— Върху какво работи сега? - запита той с усмивка.
— Върху Джони Семката... Разкажи ми какво стана, Станли. - Карин седна на дивана до него, опитвайки се да не гледа страшните му очи, които все още играеха неконтролируемо. - Разкажи ми за Тòва.
Корн изви врат, простена, постави ръка на него.
— Удари ме тук с чиния. Стори ми се, че... Може би ще трябва да отида на преглед. Кожата тук не е ли разкъсана? - Обърна се към нея, като опъна врат, подканвайки я да го погледне по-отблизо, да го докосне. Тя постави колебливо ръка върху посоченото място. - О, Боже... колко е приятно... - простена той. - Не дръпвай ръката си, моля те, моля те... О, Господи, колко си топла... - Придвижи се по-близо до нея и за да го улесни да го докосне, прегъна се от кръста така, че ръцете му естествено обгърнаха бедрата ѝ за подкрепа. - Не спирай... моля те... не спирай - стенеше той. - Пръстите ти са истинско вълшебство. - Премести тяло, гърчейки се леко под лекия допир на пръстите ѝ и един от палците му се оказа върху голата кожа на крака ѝ, която се показваше от разтворения пеньоар. Не го помръдна, докато тя не свикна с присъствието му там.
—Толкова отдавна никой не ме е докосвал така... О, господи, Карин... Нямаш представа какво правиш с мене сега. Имам чувството, че ръцете ти са лечебни... Какво вълшебно докосване... Оооох, оу.... - Той извъртя леко тяло, като че ли да намести ръката ѝ на точното място, и плъзна собствената си ръка по гладката кожа на крака ѝ. Карин се дръпна назад и затвори пеньоара си. - Не спирай, моля те...