— Станли, това е малко опасно.
— Така ли?
— Мога да разговарям с тебе, но трябва да спрем дотук.
Лицето му прие познатия израз на сладка тъга, който я изпълваше с желание да го залюлее в прегръдка, за да го утеши. Тя определи това импулсивно желание като наистина опасно.
Той закима, сякаш разбираше всичко, без да е нужно да му се обяснява с много думи.
— Права си... напълно си права - заяви той. Стана, успявайки да създаде впечатление, че се разгъва на етапи, като се свиваше от болка при всяко движение. - Може ли само да използвам банята? - забита той, като вече се движеше по посока на споменатото помещение.
— Какво ти направи тя?
Той пристъпи напред и се спря, хвана се за подколянното сухожилие, после продължи накуцвайки към банята.
— Искам само да си наплискам лицето - обясни той. - Като че ли съм малко замаян.
Карин забърза към него и му подаде ръка, за да го подкрепи.
— С какво те удари?
— С всичко, което ѝ попадна подръка - отговори той. Постави ръка на рамото ѝ и прехвърли част от тежестта си върху нея. - Един път дори ме удари с кухненски стол... Ще се оправя, няма страшно... Просто имам нужда да... Нещо ми се вие свят...
— Ще извикам лекар - заяви Карин, повеждайки го през спалнята към вратата на свързаната с нея баня.
— Не, не!... Имам нужда да разговарям с някого, не се нуждая от медицинска помощ - заяви той. - Моля те, Карин, дай ми само няколко минути и ще се махна от главата ти.
— Ти не си на главата ми... Тук е...ъъъ... малко разхвърляно - заекна тя смутено, когато Корн влезе в банята. Той не отмести ръка от рамото ѝ до последния момент и преди да затвори вратата, я възнагради с онази смела, но тъжна усмивка, която винаги я трогваше.
***
Корн се усмихна с одобрение на отражението си в огледалото. „Дяволите го взели! - мислеше той. - Страхотен съм! Неописуемо добър!“ Карин не беше още овладяна напълно, но той напредваше чувствително. Ще я хване в мрежата си, знаеше го - тя бе осъдена, нямаше къде да отиде. Погледна отблизо отражението си, като накланяше глава ту на едната, ту на другата страна, изпълнен с възхищение от себе си. Кръвясалите му очи се взираха зловещо в него - огненочервени, вторачени... луди... И за пръв път Корн видя демонът да се надига от дълбините му, да идва, да се материализира зад тези странни очи, да поема контрола в ръцете си...
Когато манията се спусна върху него и разтърси бясно тялото му, той неволно впи ръце в умивалника. Никога силата ѝ не е била така мощна: стори му се, че свирепата ѝ атака го разбива на хиляди парченца, завърта го в яростен кръговрат, обезсили го. Прекалено опасно беше - неподходящо място, неподходящо време, - наистина бе много опасно... Но тя се бе развихрила с неподозирана мощ, тресеше го като парцал, оставяше го без дъх - и той разбра, че трябва да ѝ се подчини. Опитва се още известно време да ѝ се противопостави, да наложи разума си, както бе направил, когато едва не уби Тòва, но този път волята му се оказа прекалено слаба пред силата ѝ. За пръв път Корн я усещаше като титанична мощ, която изискваше безпрекословно подчинение. Наложи се да стиска умивалника с две ръце, за да не падне на пода, докато трепереше и квичеше, сгърчен пред силата на атаката ѝ.
В един момент отстъпи, престана да се бори с нея и освободи с гръмък смях и вик неописуемото чувство на радост, напиращо отвътре - неповторимата радост, с която само тя го даряваше!... Без да откъсва поглед от кръвясалите си очи, той отметна глава назад и зарева от смях. Освободи ципа на панталоните си и членът му веднага изскочи навън, набъбнал и готов... Неволно постави ръка върху устата си, да не би гръмогласният му смях да превърне къщата в куп развалини.
***
Карин чу шума в банята и се приближи към вратата. Отвътре се носеше звук, който би могъл да се оприличи на див смях, лишен от каквито и да било задръжки. Обзе я инстинктивен страх, но веднага побърза да го задуши. Тя бе силна, компетентна, добре тренирана професионалистка; нямаше от какво да се страхува в собствения си дом - още по-малко от човек като Станли Корн.
Звукът внезапно се притъпи и се превърна в приглушен вик.
— Добре ли си? - запита тя. Чу гласа му, но не разбра думите. - Станли?
— Помогни ми... - застена той.
Карин отвори вратата и го намери на пода с гръб към нея и с лице, облегнато на ваната.
— Какво стана?
— Не мога да се изправя - зашепна той едва чуто. Тя пристъпи напред и хвана ръката, която бе повдигнал към нея.
— Помогни ми... - повтори той, завъртял очи към нея, безсилен да повдигне глава. Карин се наведе и обгърна раменете му с ръка. И Корн я хвана по същия начин, но после внезапно сграбчи краката ѝ със свободната си ръка, повдигна я рязко, лиши я от опора. Карин падна с лицето напред във ваната и Корн веднага се прехвърли върху нея, притискайки я на място с тежестта си.