Коланът на Бекер се закачи на някаква издатина, позадържа го за миг, после земното притегляне победи и той бе изтеглен още повече към ръба на скалата.
— Не мога да те задържа - обяви Бекер, изненадан от спокойствието в гласа си. И Корн изглеждаше напълно спокоен: сякаш и двамата се намираха в някакво пространство извън времето, където всяка секунда бе равна на цял човешки живот и нямаше нужда от бързане или паника...
— Ти си ми приятел - заяви Корн. - Можеш да ме спасиш, Джон. Приятели сме. - Ръцете на Бекер започнаха да се огъват неконтролируемо, отстъпвайки пред жестокия натиск на непреодолимо напрежение. - Клепачите на Корн потрепнаха, очите му се завъртяха и сякаш потънаха в главата му. - Ето как се чувства човек, Джон, когато го направи... Хубаво е, нали?
Бекер разтвори пръсти. В този момент пак блесна светкавица и той видя лицето на Корн за последен път в мига, когато пое дългото си пътешествие във времето към други светове... Очите му искряха, а лицето му излъчваше ликуващата радост на победителя.
След ослепителния блясък на светкавицата тъмнината сякаш се сгъсти. Бекер чу тъпия удар на плът в острите зъбери отдолу, а секунда по-късно - и кухия характерен звук от удар на череп върху скала.
Останалите звуци бяха погълнати от оглушителния рев на гръмотевицата.
ЕПИЛОГ
Жестокото августовско слънце енергично се залови да изпече земята - и всичко върху нея. Забравени бяха пролетните наводнения, земята се пропука и заплака за влага, загубила някъде спомена за оная задушаваща водна покривка върху нея само преди два месеца. Нивото на резервоара спадна и разкри брегове, прорязани от пукнатини като начупено стъкло.
Тий и Бекер бяха на брега до мястото, където преди месец Тий се бе потопил във водата, изпаднал в пълна самозабрава.
— Просто стоях, потопен до шия - разказваше Тий и сочеше с пръст, сякаш очакваше да види отпечатъците си още там. - Стоях и си играех с пръсти в калта.
Бекер промени неловко центъра на тежестта си. Кракът му бе в гипсова превръзка и не му разрешаваше да се задържи дълго време в каквато и да било поза. Освен това под нея кожата нетърпимо го сърбеше. Зарастващата кост не спираше да изпраща сигнали за болка, но той се бе приспособил към тях. Сърбежът го дразнеше и напрягаше много повече.
— И защо го направи? - запита той.
— Дяволите да ме вземат, ако знам защо. Вероятно тогава имах нужда от охлаждане - и то поради куп причини...
— Не ми казвай, че това ти е помогнало. Не ми казвай, че през всичките тия години е трябвало да практикувам пълно потопяване в студена вода!
— Исках да я убия - прошепна Тий след дълга пауза. - Едва не го направих. - Бекер кимна, без да го погледне. Вторачил се беше в леките вълнички, които набраздяваха повърхността на водата: езера от този размер не можеха да се похвалят с гладка като огледало водна повърхност - под нея кипеше прекалено много живот... - Разбираш за какво говоря, нали? - Бекер пак кимна, усмихвайки се унило. В средата на резервоара във водата стремително се гмурна синьо рибарче. Тий настояваше за отговор: търсеше опрощение. - Бях на границата, толкова леко бе да я престъпя.
— Даа - въздъхна Бекер. Премести отново центъра на тежестта си и неволно погледна през пътя към хълма над пропастта. Оттук не се виждаше лобното място на Корн.
— Това беше съвсем различно - възкликна Тий, проследил погледа му. - Не беше волево действие, не си го искал! - Бекер се взираше във водата и оттам го погледна окървавеното лице на Карин във ваната след опита на Корн да я убие... и той се замисли за опасното ѝ мозъчно сътресение... за последвалите кошмари... за парализиращите я ужасни главоболия. - Ти беше в опасност - опитваше се да помогне Тий. - Нима имаше избор?
Бекер си спомни мига, когато разтвори пръсти, и краткото, ослепително чувство на пълно освобождение, изживяно тогава. Сякаш земното притегляне отнасяше заедно с тялото на Корн и всяка негова болка, всяка негова грижа. Спомни си и последните му думи: „Хубаво е, нали?“... Те бяха проклятие, не въпрос!
Погледна широкото, искрено лице на приятеля си: Тий все още искаше да вярва, че победата на човека над едно изкушение е окончателна във вечната му битка със себе си... Бекер реши да постъпи приятелски. Защо да го затормозява с излишни изповеди?
И той го потупа успокоително по рамото.
— Даа, прав си, различно беше.
Върху някакъв размазан на пътя труп стремително се спусна врана и задърпа с яка човка пухкава козинка...
КРАЙ
Notes
[
←1
]
1 Игра на думи: „funny“ = 1/ странен; 2/смешен. - Б. пр.