— Наричай я нездравословна буца колкото си искаш. Аз ще я наричам „апетитна топчица вкусен крем“. А някои дори няма да я нарекат и топчица - отговори невъзмутимо Тий и продължи с победоносно вдигнат показалец: - Не забравяй, че съм опитен наблюдател и с лекота забелязвам значимите подробности. Докато моята кифла е с крем - не се разсейвай, следва нещо много важно, - твоята е лишена от тази благинка.
— Мили боже, прав си!
— Подиграваш ли се?
— Не, изразявам само учудване. Нима наистина ви обучават на подобна наблюдателност в шестмесечните курсове за ченгета?
— Изглежда, все още не ти е ясно - въздъхна съжали- телно Тий. - Вярно е, че поръча обикновена кифла без крем - и си я получи. Същественото е, че аз не поръчах кифла с крем, но както виждаш, го получих - безплатно.
— Безплатен крем?
— Безплатен. Възможно е на пръв поглед да ти се стори нещо дребно, но я си помисли за многобройните дни служба, през които съм му се радвал - какво ще кажеш?
— С натрупване се получават десетки долари.
— И хиляди калории - не го забравяй!
— И с тези неща вие, ченгетата, минавате между капките...
— А вие, нещастниците от ФБР, нямате такива възможности. Съчувствам ти.
— Ако някой ми беше обърнал внимание върху тези нещица в началото на кариерата ми, сигурно щях да предпочета службата на ченге в някое провинциално градче.
— Грешка. Не ченге, а главно ченге - полицейски шеф. Обикновеното ченге не се радва на такива придобивки.
— Ясно - отвърна Бекер, вторачил поглед през прозореца. - В момента виждам на какво се радват обикновените ченгета.
Тий проследи погледа му. На отсрещната страна на паркинга в центъра на Кламдън бе спряла друга полицейска кола и от прозореца ѝ се показваше ухилената физиономия на полицай, зает в оживен разговор с девойче в пубертета.
— Тоя нищожен скапаняк - реагира гневно Тий.
— Макнийл?
— Няколко пъти вече го предупредих да не се занася с момичетата от гимназията. Ще се наложи добре да го сритам в задника.
— Но той само разговаря с нея - обади се Бекер.
— Дяволите да го вземат!
Девойчето беше тъничка русокоса красавица с класически черти и празен поглед. Облечена беше според модата като работничка във ферма: размъкнат дънков комбинезон и тежки наглед високи работни обувки, които никога нямаше да познаят и ден физически труд. Тя се смееше звънливо, отметнала глава назад, а правата ѝ руса коса, дълга до кръста, се люлееше по плещите ѝ. Притиснала бе таз към вратата на полицейската кола.
— Не изглежда нещастна - забеляза Бекер.
— Какво може да знае едно голямо дете като нея? - вдигаше пара Тий. - Тя е от Йоргенсонови, Корлис или Анджела, забравил съм името ѝ. Бащата е пияница - многократно сме го откарвали вкъщи кьоркютюк пиян. Вероятно превръща живота на малките в ад - нещо характерно за пияници като него. Майката е повече от безпомощна - работи някъде в центъра и, изглежда, приема нещата така, както дойдат... без каквато и да било съпротива. Нищо чудно, че момичето е така объркано и явно си търси белята.
— Какво всъщност прави, Тий? Виси по уличните ъгли и пуши - или какво?
— Боже мой, колко си изостанал! Първо и преди всичко, изглежда, не си забелязал, че в Кламдън няма улични ъгли, край които да се виси. Нощно време децата се мотаят из центъра.
— Из центъра?
— Едно от любимите им места за мотаене и висене. Пльосват се върху колите си и се събират като скорци. И всички до един с цигари в уста. Всички! И пият в добавка! Залюляват хорото на тринайсет-четиринайсет години!... Сега децата са други - съвсем различни от нас навремето.
— Защо тогава се връзваш така за Йоргенсон?
— Първо, чука се с Макнийл и, второ, взема кокаин от време на време. Няма да се изненадам, ако го и продава. Тя вече е потеглила по онзи път. Бас държа, че Макнийл се добра до нея именно заради това. Той реагира на оплакване от съседка за вдигане на шум посред нощ, отива до къща, оставена без родителски надзор за през нощта, и намира най-малко дузина пубертетчета, някои пияни, други надрусани, но всички повече или по-малко неконтролируеми. Макнийл домъква в полицията само децата, насъбрали тайфата. На останалите държи поучителна реч, сплашва ги малко, обрисува се като добро ченге: изтъква, че прави жест за тях, като не ги закарва в полицията, както домакините им. Избира момиче, което издържа повече от другите или което изглежда по-отстъпчиво от тях - зависи какво търси. Завлича го в колата си и сключва сделка. Разбира се, трябва да е сигурен, че то няма да се оплаче на родителите си за пасовете на едно ченге. За предпочитане някое, което изобщо не разговаря с тях. Натиска я на предната седалка на патрулната кола, тя купува свободата си с определени отстъпки и нещата потеглят оттук-нататък: момичето неочаквано се снабдява с приятел на трийсет и пет години - при това с пистолет! А е семеен, представи си! Достатъчно да се завърти главата на едно добро дете. Тоест на едно не съвсем добро дете. Лесни бройки за Макнийл. След година или две тя отива обикновено в колеж и той я замества със следващата. Предупредих го, че ще му отрежа топките, ако продължава в същия дух.