Выбрать главу

— Като го гледам как се държи, изглежда, все още са на мястото си.

— Тоя човек има сериозен хормонален проблем. Не съм сигурен дали кастрацията е решение за него.

— Нима наистина обмисляш да приложиш похватите на оная Бобит върху личния си подчинен?!

—Така ще го направя по-добър полицай. Ниска цена за повишена експедитивност и подобрено качество на работата му.

— Защо просто не го уволниш?

— Знаеш, че трябва да се съобразяваме с профсъюзите. Макнийл работи в полицията десет години. Не мога да го увол­ня без обяснение, а то ще въвлече поне половин дузина мест­ни семейства, които едва ли ще се почувстват особено ощас­тливени. Освен това копелето има дар слово. Искам да кажа, че няма да разпознаеш що за птица е от начина, по който раз­говаря с тебе - с мъжете се държи по мъжки естествено, ис­тинско непоклатимо ченге. Но с жените говори по друг на­чин. Подслушах няколко от телефонните му разговори с же­ни. Все едно че с тях говори друго момиче - не че се лигави като хомо: просто се приспособява към тях. Разбираш ли ме? Една жена веднага би хванала цвиленето на някой педераст. Но той говори някак - как да кажа... - искрено и те веднага се улавят на въдицата му. Наблюдавал съм го, без да забележи: фукаше се пред един от колегите си. Преструваше се, че тре­пери от страст, и въртеше подигравателно очи, докато тя го­вореше, но когато той заговори, гласът му звучеше така... лас­каво, така успокоително... Не знам как да ти го обясня. Но имам всички основания да се страхувам, че ако го изправя лице в лице с родителите и го оставя да говори с майките, той ще ги спечели на своя страна само за секунди! Освен това някои от тези деца са вече в колеж, други са семейни... Как - според тебе - ще се почувстват, ако развеем публично мръсното бельо от пубертета им? - Е, вероятно няма да са особе­но щастливи.

— Прав си. Едва ли ще имаш проблеми с нетърпеливи доброволци.

— И аз не бих желал да видя тъпотиите на моя пубертет, изложени на показ.

— Да не говорим за безумията ти по-късно – подхвърли Бекер. - Доколкото си спомням, и ти търчеше тогава с изпле­зен език след полите на жените...

— Бях общителен младеж.

— Е, щом държиш да го наричаш така... Между друго­то, много съм се чудил как тогава не застъпи този увиснал език и не се лиши от дар слово.

— Ти ли точно се намери да ги говориш тия? - Тий се размърда с чувство на неудобство зад волана. - Ти?!

— Винаги съм бил приветлив младеж - захили се Бекер.

— Мамиш сам себе си. Приветливост е „Здрасти, как си?“, вежлива усмивка, минута приятелски разговор, почерпка с чаша кафе, някой и друг въпрос за отпуската. Това е приветливост. Тя няма нищо общо със секса - можеш да се държиш така с всеки. Аз съм приветлив. А ти си вечно надървен.

— Само когато съм сам.

— Доста дълго време беше сам.

— За разлика от тебе, нали?

— Правилно. Аз съм семеен човек. Винаги съм бил та­къв. От праисторически времена. Този пръстен не е мръдвал от пръста ми, сраснал е в костта ми като имплантиран и дори и да искам, не мога да го извадя - не съм като Макнийл там. Пръстенът на този кучи син е сякаш лепенка, която залепва и отлепва по желание: срещне някое момиче следобед - шат, отлепва я; върне се вкъщи при жена си след работа - шат, залепва я.

— Всичко вкъщи в ред ли е? - запита неочаквано Бекер.

— Чудесно... Защо питаш?

— Струва ми се, че проявяваше по-голямо снизхождение към този тип мъжки подвизи - мотото ти не беше ли не­що като „Живей и остави другите да живеят“? Дори понякога се възхищаваше - да не кажа завиждаше - на вечно разгоне­ните жребци наоколо. Да не би да остаряваш, Тий?

— А ти как си мислиш? Не забравяй, че и ти старееш. При това си с две години по-възрастен от мене.

— Искаш да кажеш по-млад.

— Кога си роден?

— Кажи го пръв.

— Измъкваш се като змиорка - въздъхна Тий. - Прека­лено голям хитрец си за мен: нищо чудно, че си във ФБР.

— Както и че съм по-голям хубавец от тебе - хилеше се Бекер.

Тий потупа корема си, който опасно опъваше ризата му.

— Избрах забелязващия се отдалеко и много привлека­телен авторитетен външен вид. Върви добре с униформата.

— Прав си. И с всеки дебел слой крем ставаш все по-забележителен и все по-авторитетен.