— Здравейте - заяви госпожа Лий, като че ли Бекер внезапно се беше материализирал на полянката пред дома ѝ. Очите ѝ бяха много бледосини и ѝ придаваха леко неземен вид, когато ги обърнеше директно към събеседника си. Зениците ѝ сякаш се стопяваха в отвор - врата към друга вселена, в която бяха възможни много неща... хипнотизиращи, омайващи очи с нюанса на вълчите... А когато му се усмихна, Бекер си даде сметка, че стои пред една много опасна жена. Беше доста слаба, но мускулите на ръцете ѝ изглеждаха добре тренирани във вдигане на тежести. Бекер я видя без особено усилие да крачи енергично по шорти и безръкавната си горница, размахала гирички напред-назад.
— Казвам се Джон Бекер - представи се той.
— О, да... Не изглеждате напълно според представите ми за вас.
— За съжаление не изглеждам и така, както аз самият бих желал - въздъхна примирено Бекер.
Тя му подаде лява ръка и стисна енергично неговата.
— Не бих бързала да се променям, ако бях на ваше място - заяви тя с лека усмивчица.
— Господин Бекер е... - замънка Тий.
— Знам кой е господин Бекер - прекъсна го тя. - Всички тук знаем кой е, дори и да не сме се срещали с него. Той е знаменитост.
— Е, не съвсем - запротестира Бекер.
— Хайде, хайде, недейте да скромничите. Нали вие избихте всички ония, както се говори? - Бекер неволно трепна, лицето му потъмня. - Не се смущавайте - продължи тя. - Те са си го заслужили до един, сигурна съм.
— Бяха серийни убийци - обади се Тий, - но той не обича да се говори на тази тема.
— Съжалявам, ще ми простите ли? - Тя докосна ръката му със свободната си ръка и ребрата ѝ изпъкнаха ясно под кожата. - Трябва да ми простите, иначе ще се чувствам ужасно.
— Няма проблеми. - Бекер успя да се усмихне студено.
— Благодаря. - Тя задържа погледа си на него, преди да се обърне пак към Тий. Тикна му костта под носа, като я размаха нетърпеливо. - Е, капитан Терун, това е ваше, приберете си го. Няма да го държа вечно я! Възможно е микробите убийци вече да са се изпарили, но каква е гаранцията, че няма други микроби?
— Аз не съм капитан - коригира я Терун, като пое костта от нея, хващайки я внимателно през пластовете книжна кърпа.
— А би трябвало! Ако зависеше от мен, бих ви произвела в полковник.
Тий се разсмя.
— Стига ми и да съм шеф на местната полиция.
— Не съм срещала по-скромни мъже от вас двамата - възторжено възкликна тя. - Нямам думи да ви обясня колко освежаващо ми действате. Съпругът ми... е, хайде да не навлизаме в подробности.
— Ще ми покажете ли къде го намерихте? - запита Тий.
— Разбира се! Последвайте ме.
Докато вървеше към задния двор, жената няколко пъти докосна ръката на Тий, сякаш за да запази равновесие, въпреки че според Бекер теренът не я заплашваше с нищо.
Останали сами в колата по-късно, Тий го запита:
— Е, какво ще кажеш?
— Привлекателна жена - отговори веднага Бекер. - Малко е дребничка, но симпатична.
— Нямах предвид жената - отвърна Тий нетърпеливо.
— По другия въпрос считам, че имаш проблем.
— Точно от това се страхувах. - Тий внимателно постави костта върху задната седалка. - Човешка е, нали?
— Така изглежда. Хумерус.
— За тебе може да е забавно21, но за мене не е.
— „Хумерус“ е латинското название на тази кост.
— О, господи, страхотно си падам по образовани люде! А на американски - раменната кост, така ли?
— Нещо такова.
— По дяволите! Ще извикам лекар да си каже тежката дума, но е човешка, нали?
Бекер кимна.
— Не е изключено да е наводнена цяла гробница!
— Поне знаеш къде да търсиш - опита се да го успокои Бекер.
— Къде?
— В горното течение на потока.
— Щях да се сетя и сам, ако ми беше дал време. А ти дори не се поколеба и за миг. Бърз като светкавица. Бърз като федерален агент. - Тий посегна към радиотелефона. - Съжалявам за приказките ѝ - добави той, като смени тон. - Надявам се, че не те разстрои много.
— Разбира се, че ме разстрои - отвърна Бекер. - На тебе лично как ще ти се хареса да бъдеш знаменитост, заради бройката хора, които си убил?
— Ъъ... съжалявам.
— Грешката не е твоя.
— Тя говори прекалено много.
— Коя е тя всъщност?
— Госпожа Лий? Ами как да ти кажа - думата „домакиня“ използва ли се още? Или предпочитаме „неработеща майка“? Родител на пълно работно време или нещо подобно. Съпругът ѝ върши нещо във връзка със складовете в града. Едва ли могат да си разрешат живота тук, но го правят заради училищата на децата си - струва ми се, че има някаква такава сделка.
— Откъде я познаваш?
— Хей, аз съм шеф тук! Познавам куп хора... Веднъж имаше проблем с някакъв дребен мародер - поне според мене. Или просто си беше въобразила, че наоколо дебне някой. Тя е малко нещо невротичен тип, може би си попадал на такива жени... Всъщност не я познавам особено добре.