— Имаш ли да ми казваш още нещо за госпожа Лий? - не се предаваше Бекер.
— Защо? - Тий го погледна уж озадачено. - Почти не я познавам. - Бекер кимна, демонстративно загледан през прозореца. - Хей, какво?... Какво?
Бекер сви рамене.
— Нищо. Да се задълбаваш твърде много в нещата е професионален риск.
— И приятелското отношение на хората към шефа на полицията е професионален риск. Предпочитам да треперят от нечиста съвест в мое присъствие, но някои от тях просто стават по-фамилиарни, отколкото им се полага. Не съм виновен аз я!
— Приятно е някак да видиш жена по шорти, след като се изля толкова дъжд, нали? Този вид облекло не ми се стори особено подходящ за времето навън.
— Може би се облича така през деня вкъщи - предположи Тий.
— Може би... Но не е ли била навън в двора си? Нали там е открила костта?
— Господи, Джон, надявам се, че мозъкът ти не работи така непрекъснато!
— Напротив. Работи точно така - повече или по-малко - отвърна спокойно Бекер.
— Сигурно не ти е леко да живееш с него.
Бекер се усмихна.
— Човек с моя мозък трябва да намери подходящ партньор. За щастие аз го имам.
— Щастие за тебе. Какво ще кажеш за нея?
Бекер разшири усмивката си.
— Ако Карин не е щастлива, просто ще работя по-усърдно.
Тий се вторачи в него.
— Човече, ти наистина си се променил. Карин го е сторила - тя явно е била щастливата ти звезда.
— Прав си. Покрай нея разцъфнах като цвете.
— Но и стана някак странен.
— Тя изкара на повърхността женствената ми страна, както се казва - захили се Бекер.
— Няма да е лошо да я държиш за себе си, докато си в тая кола. Аз съм се клел да налагам закона със сила, ако се наложи. - Тий продължи да го гледа втренчено още минута, после се обърна към радиотелефона.
— Морийн, провери кой доктор е дежурен този месец. Имам нужда от специалист... Дявол го взел, как се казваше?
— Хирург-ортопед - подсказа Бекер.
— Хирург-ортопед - повтори Тий, после се обърна към Бекер. - Защо хирург?
— Костта е срязана - отговори Бекер. - В края. Изглежда така, като че ли някой е използвал нож.
— Два пъти по дяволите! - възкликна Тий.
2.
Той се възприемаше като капитан Лув31 и когато правеше секс с жертвите си, обичаше да си повтаря: „Капитан Лув командва парада!“ Понякога дори го изговаряше на глас, като проточваше думата ,,luv“ така, като че ли се състои не от една, а от няколко срички, имитирайки акцента на естраден певец на сантиментални песни.
— Ето го капитан Лууууув! - припяваше той, а те се кикотеха, някои го поглеждаха накриво, но какво от това? Обикновено беше прекалено късно за вземане на мерки и за спасение... По-голяма част от тях просто му се усмихваха, готови на този етап да приемат всяка негова постъпка като проява на ласка и гальовност. - Той ще те разкъса на части, момиче!
И по-късно наистина ги разпарчедосваше, но не винаги: зависеше от обстоятелствата, зависеше от силата на страстта му, зависеше дали манията му го сграбчваше и поемаше контрола върху него. Нямаше начин да знае предварително как ще завърши сеансът с дадено момиче - манията му го бе подвеждала вече няколко пъти. Тя избухваше неочаквано в мозъка му, и то точно когато в главата му би трябвало да царува спокойствие! А когато го хващаше в клещите си, той нямаше друг избор, освен да ѝ се подчини. И сега я очакваше с напрежение, надявайки се отчасти да премине отново през огнения ѝ вихър, отчасти изпълнен със страх от мощта ѝ, но и в двата случая безпомощна играчка на капризите ѝ.
Възприемаше момичетата като жертви без значение дали ги „обработва“ или не. „Жертви, но късметлийки“ – защото той беше много, о, много добър в леглото и те винаги получаваха повече, отколкото можеха да си представят с бедното си въображение. Той си поставяше за цел да ги задоволи, преди сам той да свърши: работеше върху тях, докато получат оргазъм - беше и щедър, и търпелив. Когато те правеха секс с него, той мислеше само за тях и те го усещаха, реагираха съответно и накрая изцяло му се поддаваха.
А ако не ставаше точно така, то тогава вината бе у тях и това не бе негов проблем, сигурен беше. Просто някои жени бяха такива, майната им. Но все пак беше странно, че той не убиваше непременно онези, които не реагираха адекватно. Те като че ли не влизаха в модела на избора му. Мислил беше доста по този въпрос, опитвайки се да разбере кое точно от поведението на жертвите му развихря манията, но така и не успя да намери отговор.