— Колко близо?
— Не съм извървял разстоянието, но Тий твърди, че през гората е само около четиристотин-петстотин метра. Ще изпълня желанието на Тий да проверя алибито му за снощи, но не смятам, че от този храст ще изскочи заек. Според Макнийл, Киуасий е Джони Семката. Той доста често е бил в Кламдън нощно време. Открихме трупа на момичето в колата му. Теорията на Макнийл е, че Киуасий е отишъл в гората да погребе последната си жертва, сблъскал се е там с някого, който го е убил и го натикал в гроба, изкопан от Киуасий за момичето. Но не предлага решение на загадката кой е този някой и защо е убил Киуасий.
— Очевидно е, че е имало още някой в гората.
— Смятам, че тази нощ там е бил самият Джони. Предполагам, че Киуасий е бил на път към къщата на Макнийл. Ако той е този, който е телефонирал на Тий и му е подхвърлил това-онова за гаража на Макнийл, можем да допуснем, че поради някаква причина се е опитвал да го подреди, за да си върне за нещо. Защо да не допуснем, че са работили като екип? Местното ченге обикновено знае кой е извън града, кой отсъства редовно в определени дни: точно типа информация, от която Киуасий се нуждае. Възможно е да са работили заедно и после Макнийл да се е обърнал срещу него. Каквото и да е, смятам, че Киуасий се е промъквал към къщата на Макнийл - или е излизал от нея, - когато се е сблъскал с Джони, който иък се е опитвал да се освободи от трупа на момичето.
— Просто лош късмет?
— Но това обяснение е много по-логично от другите две предположения.
— Ето още едно: Киуасий отива там на среща с убиеца си - заяви Карин.
— Искаш да кажеш, че Киуасий и Джони убиват заедно момичетата?
— Случвало се е и преди. Знаеш, че е имало случаи на серийни убийци, работещи в екип.
— Знаем за два такива случая: братовчедите в Лос Анжелис и Луц и Аш.
Карин замълча за миг. Луц и Аш бяха заплашили опасно собствения им живот и Карин ги беше убила. Бекер обгърна съчувствено раменете ѝ за момент, после се дръпна.
— Смяташ, че е убит в резултат на сбиване между крадци? - запита той.
— Хм... всъщност, като че ли не е много логично. Киуасий се е покрил след освобождаване под гаранция за престъпления, извършени в Кламдън. Миналата нощ той и партньорът му отиват на определено място сред гората, вероятно в две отделни коли...
— Намерихме следи от паркиране на друга кола доста близо до местопрестъплението.
— И го правят, за да заровят труп от пет дни. Защо заедно? После се скарват, другият убива Киуасий - може би... Не е много убедително, нали?
— Не е. Мога да го видя да се връща в Кламдън заради любов, омраза, отмъщение, дори заради пари. Но да се връща в Кламдън за едно погребение? А защо точно тук? Ето ти няколко логични отговора на този въпрос: защото тук е удобно, защото територията е позната, защото се чувстваш в сравнителна безопасност: може би, защото знаеш къде обикаля полицията нощно време и къде не.
— Още нещо в подкрепа на обвиненията на Тий срещу Макнийл.
— Знам. Но съгласи се, че трябва да си напълно луд, за да въртиш волана от Бриджпорт до Кламдън с труп в багажника си само за да го заровиш в кламдънските гори. И защо двама души да се подлагат на сериозен риск за едно погребение? В отделни коли. Къде е смисълът?
— Може би погребението да е част от удоволствието.
Бекер поклати глава.
— Удоволствието е в убийството - заяви той категорично. - В убийството и в представата за него. Джони вероятно извлича известно удоволствие и от дисекцията на жертвите си. Но трупът е само още едно неудобство, както и необходимостта да се освободи от него.
— Сигурен ли си?
Бекер въздъхна уморено. Точно сигурността в този вид знания изсмукваше жизнените му сили... Защото тя не бе резултат от задълбочени изследвания или от годините, прекарани в преследване на серийни убийци. Бе разбиране, което носеше вътре в себе си, което идваше сякаш от подсъзнанието му, просмукваше се от мозъка на костите му...
— Сигурен съм - заяви той без колебание.
Карин се въздържа от спор с него. Знаеше, че някои страни от таланта на Бекер в това отношение трябваше да се приемат без излишни въпроси. Разбираше го и преднамерено ги избягваше, когато бе възможно. Усещаше силата на зараждаща се съпричастност у нея, която се страхуваше да окуражава, като я свърже прекалено силно с тази на Бекер.