Джак се втурна с вик в стаята.
— Та-да-да! - крещеше той, подскочи високо и се приземи с широко разтворени ръце и с крак, подпрян на пета. Новите маратонки искряха весело.
— Какво ще кажеш?
— Фантастични са! - съгласи се Бекер.
— Трябва да ги усетиш... Обуеш ли ги, ще ти се стори, че като нищо ще полетиш!
— Спомням си това чувство много добре. Преживях го, когато получих нов чифт гуменки.
— Гуменки?! - извика ужасено Джак.
— Тогава нямахме друго на разположение, бяхме лишени от днешните радости.
— Мислех, че сте връзвали каменни плочки на краката си.
— Само при официални случаи - отговори Бекер и се обърна към Карин: - Не ти ли изглежда като миниатюрно издание на градски хубавец?
— Който изпълва майчиното сърце с гордост. Опитах се да го заинтересувам в чифт тъмночервени спортни обувки от естествена кожа с... Джак, престани!
Джак търкаше енергично предницата на едната маратонка с подметката на другата.
— Да не мислиш, че ще отида на училище с такива бляскаво нови маратонки? - Джак продължи заниманието си.
— Знаеш ли колко струват?
— Достатъчно често ми го повтаря.
— Сега майка ти ще трябва да арестува някого в повече, за да ги плати.
— Джон, къде е смешното? Ако се държиш така с него, как ще го научиш да пази вещите си?
— Джак придава на маратонките си вид на употребявани. Ако върши същото с мебелите, ще оцениш резултата като много модерен, тъй като ще изглеждат по-стари - парира атаката ѝ Бекер.
— Той го върши. Погледни дивана.
— Сега е моментът, в който трябва тактично да се оттеглиш - обърна се Бекер към Джак. Момчето се измъкна от стаята. - На едно дете трябва да се даде възможност свободно да се изляга, където му хрумне.
— Може да го прави на пода.
— Подът може да предложи само търкаляне, не излягане, облягане...
— Не ми пука какво е точно! Искам той да придобие чувство за отговорност към вещите. Знам как звучи, така че няма защо да напомняш за майка ми... Какво има?
Бекер внезапно се беше изключил от разговора и сега гледаше втренчено в пространството.
— Вид на употребявани... внушение за използвани - промълви той. - Онези знаци по костите на убитите момичета... Онези, които приехме, че са нещо като подпис или някакъв вид талисман, спомняш ли си?
— Не можа да се сетиш как така са се появили по костите при дисекцията.
— Ами ако Джони ги е поставил нарочно там... също като... както се прави с мебелите?
— За да им даде вид на по-стари?
— Не. Не по-стари. За да изглежда работата му по-груба... по-непрофесионална.
— Не те разбирам.
— Имаше резултат - поне наполовина. Корн прецени работата му като мърлява. Но на него показахме само една кост. Според Гроун знаците са поставени много майсторски. Трябва да си много сръчен и опитен, за да съумееш да ги правиш по един и същ начин на всички кости.
— Все още съм в мъгла. Изкарай ме от нея.
— Той нарязва момичетата на парчета; после му хрумва да усложни и обърка нещата, в случай че някога някой попадне на костите - всъщност едва ли смята подобно събитие за възможно, но за всеки случай прави два среза по откритата става, за да внуши представа за мърлява, непохватна работа. Приехме, че трябва да ги е направил след разрязване на ставата и отделянето на костите - съгласихме се, че няма друг начин да остави тези белези там, където са, по време на горните две операции. Той лично едва ли приема тези допълнителни движения сериозно, вероятно не смята, че някога това може да се окаже от значение, но е методичен човек и го прави на още няколко кости. По същия начин: шат-шат. Резултатът му харесва и той го включва в модела си и след време го върши механично с всяка кост, която отдели от тялото.
— Като някой на монтажна лента. Като разфасовчик в кланица, колкото и ужасно да звучи...
— Да, нещо подобно. Отделя костта - шат-шат - хвърля я в чувала за отпадъци. Смята, че така работата му ще изглежда по-несръчна. Не разбира, че когато прави едно и също непрекъснато - всеки път, - създава точно обратното впечатление. Тези два среза са единствените белези по костите. Няма нито един белег, който да се дължи на приплъзване на ножа например: винаги белегът е един и същ и на едно и също място. Ако бяхме попаднали само на един труп, вероятно щяхме да помислим, че извършителят е някой касапин. Но ние намираме седем трупа и...
— А новото момиче?
— Гроун ще представи доклада си утре. Тогава сигурно ще знаем вече и коя е.
— Защо не поканиш Станли да дойде в града и също да хвърли поглед? Гроун няма да има нищо против.
— Със сигурност ще има.
— Кажи му, че предложението е мое.
— Пак ще има много против.