По някое време Бекер обърна гръб на лобното място на Киуасий и се отправи към къщата на Макнийл, която беше през един хълм и долина. Стигна до края на гората и спря, оглеждайки внимателно къщата и двора на Макнийлови. Разпозна с известно затруднение четирикракото магаре за рязане на дърва, нужно му беше още повече време да разбере що за чудо е безформената стена на къщата, която припляскваше, подета от нощния вятър. Накрая схвана, че е строителен брезент, който или се всмукваше навътре, или се издуваше в спокоен ритъм.
Къщата беше тъмна, но в гаража просвяткваше движеща се слаба светлина. Понякога я блокираше сянка и върху поляната отпред се проектираше изкривена фигура, после светлината продължаваше странния си танц.
Бекер напусна прикритието на гората и притича леко приведен до стената на гаража. Докато се примъкваше безшумно към прозорчето, светлината вътре продължаваше въртеливите си движения. Тя бе притъмнена, потайна светлинка, насочена надолу. „Сякаш някой се опитва да я скрие“ - помисли Бекер.
Той спря достатъчно настрани от прозореца, за да остане невидим отвън, и надникна в гаража. Тий стоеше до работния плот с тясно фенерче в уста, нахлузил на ръце градинарски ръкавици. Изтегли чекмедже и измъкна от него нож за дърворезба. Очите му виновно пробягаха по гаража, преди да избърше внимателно ножа и да го върне обратно в чекмеджето. Тий пак се огледа нервно, светлината на фенерчето се движеше заедно с очите му. После погледът му попадна на прозореца, Бекер видя проблясък на внезапен страх в очите му, който бързо изчезна, и разбра, че Тий се бе стреснал не от него, а от собственото си отражение на стъклото.
„Щях да го направя вместо тебе - мислеше Бекер. - Щеше да е по-добре, ако го бях направил аз. Това не трябваше да натоварва съвестта ти или да се отразява на разследването ти на Макнийл. Защо не ми разреши да ти помогна, Тий? Нали затова са приятелите.“
Тий тръгна към вратата, но вниманието му внезапно бе привлечено от нещо в ъгъла. Бекер го видя да се приближава до навит на руло килим, изправен и облегнах на стената. Отчасти подпъхнат в рулото, сякаш набързо скрит, някакъв предмет просвятка мътно в лъча на фенерчето. Тий огледа внимателно частта, която стърчеше навън, после много внимателно измъкна нещото с облечените си в ръкавици ръце, сякаш то бе изключително крехко. За миг главата му не се синхронизира с ръцете и лъчът на фенерчето затанцува по отсрещната стена на гаража, разкривайки разнообразна сбирка велосипеди без колела, градинарски инструменти, стол с права облегалка: плетеният камъш, бил някога седалка, сега висеше надолу като въздушни корени на растение. Когато Тий насочи светлината към ръцете си, Бекер забеляза, че държи стъклена фигурка. Явно озадачен, Тий се вгледа отблизо в нея, сякаш се мъчеше да разчете нещо, после поклати объркано глава, отдалечи я от себе си, огледа я от разстояние, накрая я върна в рулото, като я постави така, че да се вижда само горната ѝ част. От мястото си до прозореца Бекер я определи като фигура на спортист - играч на голф или батър71 и върхът на стика за голф или на бухалката на батъра стърчеше от рулото и отрази като дъждовна капка последния лъч от фенерчето на Тий.
Когато едрият мъж се запрепъва тромаво по черния път, протегнал се през гъсто обрасъл горист участък, Бекер го последва като сянка, разтворена в тъмнината. Тий се довлече най-сетне до колата си, паркирана на асфалта, но Бекер изчака светлините от задните му фарове да изчезнат зад близкия завой и едва тогава тръгна към велосипеда си, сигурен, че приятелят му е в безопасност и неразкрит. Отправи се към къщи, без да ползва фара - предпочиташе да се плъзга невидим в тъмнината, независимо дали има нужда от потайност...
18.
Гроун кимна на Бекер, но почти не направи усилия да прояви учтивост към Корн, чието присъствие го обиждаше. Корн се направи, че не забелязва студенината му и го поздрави ентусиазирано като стар приятел, после насочи вниманието си към частите на трупа, разположени на плота. Бяха още сковани от престоя в хладилната камера.
— Ето ги същите белези - обърна се той към Бекер. - Разбирам какво имаш предвид. - Той вдигна горната част на ръката и я завъртя, за да огледа и двата края. - Два почти успоредни малки разреза от двете страни. Също и на лявата ръка. Има ги и на лакътната кост. И на бедрената, и на големия пищял... Сега вече е повече от очевидно, че не става въпрос за техниката му на рязане. Интересно защо не го забелязахме още в самото начало.