— Ще го намериш в доклада ми - обърна се Гроун към Бекер. - Заедно с всичко останало, което вероятно искаш да научиш.
Бекер докосна ръката му, опитвайки се да го успокои.
— Знам. - Хвърли поглед на Корн, вглъбен в изучаване на торсото. - Само политика - прошепна той на Гроун. - Нищо лично.
— Няма да е лесно да се определи причината за смъртта, когато тялото е в такава степен на разложение - обади се замислено Корн.
— Грешка - прекъсна го грубо Гроун.
— Така ли? Е, разбира се, тук съм извън професионалната си сфера. Вие вършите страхотна работа!... От какво е умряла? Не виждам никакви рани.
— Има го в доклада ми - обърна се Гроун към Бекер.
— Угоди му - прошепна Бекер. - Ще ти обясня нещата по-късно. - Надяваше се, че няма да се стигне до обяснения. Гроун нямаше да се отнесе с разбиране към идеята, че Корн е допуснат до неговото царство само защото заместник-директор Карин Крист желае Корн и Бекер да станат приятели.
Гроун се изправи и протегна пръсти към врата на Бекер.
— Удушил я е. - Хвана с палец и останалите пръсти врата на Бекер от двете страни и упражни лек натиск. - Прекратил е притока на кръв към мозъка ѝ.
Корн докосна врата на трупа с ръка в ръкавица.
— Смазал ли е трахеята?
Гроун вдигна вежди, за да изрази раздразнението си от забележките на Корн, но без да отклони поглед от Бекер.
— Не я задушава в чистия смисъл на думата. Просто убива мозъка ѝ.
— Как? Само с една ръка? Възможно ли е? - възкликна смаяно Корн.
— Очевидно е възможно - избърза Бекер, за да парира нещо грозно, което явно се надигаше у Гроун. - Всъщност това не е нещо необичайно. Нека да кажем, че техниката е позната.
— Нима тук ви учат всички тия неща? В Бюрото? – Корн бе започнал да нарича ФБР „Бюрото“, подражавайки ревностно на Карин и Бекер.
— Трудно е да се приложи на възрастен човек - продължи Бекер. - Достатъчно е жертвата да раздвижи малко глава, за да възстанови притока на кръв към мозъка. Така се убива трудно.
— Как живееш с всичко... това у себе си, Джон? Искам да кажа... Всъщност... не знам какво искам да кажа.
Отвратен, Гроун завъртя очи и се обърна настрани.
— Даа... Е, добре - отвърна Бекер и остави нещата така.
— Дали е изпитвала болка? - запита разтревожено Корн.
— Едва ли се е чувствала добре - намеси се Гроун. - Но със сигурност по-добре от много хора, убити по други начини. Вероятно не е изпитвала особено голяма болка. При нея ужасът е бил проблемът.
— Смятате ли, че те са знаели какво им прави? Вероятно не.
— Защо не? - запита Гроун нетърпеливо. - Той ги е убивал. Как е възможно да не са го знаели?
— Струва ми се... Не знам. Просто не желая да си представям, че са знаели какво става. Мразя да мисля, че са страдали.
— Това обаче не означава, че и Джони е имал същото отношение - отвърна Гроун. - Той вероятно се е наслаждавал на ужаса на жертвите си. - Погледна Бекер за потвърждение, но той отклони поглед и го лиши от очакваното удоволствие.
— Успя ли да направиш добри снимки? - запита Бекер.
— Приемливи са. Не е възможно да се направи кой знае колко с труп в това състояние.
— За какво ви са снимките? - запита Корн.
— За разпознаване на трупа - отговори Бекер. - Не можем да искаме от хората да гледат полуразложен труп и да очакваме от тях разумни отговори. Те ще бъдат прекалено ужасени, няма да са в състояние да го погледнат дори. Но ако можем да осигурим прилична снимка, ще я използваме, ако не - ще намерим художник, който да възстанови външния ѝ вид на рисунка - с известна степен на вероятност, разбира се.
Корн пак се вгледа за миг в трупа.
— Питам се как ли е изглеждала... Може би е била симпатично момиче.
— Родителите ѝ сигурно ще се съгласят с тебе - въздъхна Бекер.
По-късно, когато напуснаха царството на Гроун, Корн заяви:
— Тези трупове... Ужасно... Не те ли тревожат, Джон? Как е възможно да гледаш трупове като този, без да допуснеш ужаса у себе си?
— Тревожат ме.
— Не си личи.
Бекер се захили иронично.
— Станли, има още множество неща, които не са изписани на физиономията ми. Като всеки човек, и аз си имам моите малки тайни. Една от тях е, че не обичам да гледам трупове с отрязани крайници. Правя го, защото е полезно в професионално отношение. Научих се да го правя, без да губя обяда си, но не го харесвам.
— Не исках да кажа, че го харесваш.
— Забелязах, че ти съумя да го огледаш добре, без да се разстроиш.
— Аз съм лекар.
— Но не се занимаваш с трупове, нали? А го огледа добре, показа истински интерес.
— Обидих те, Джон. Извинявай.
— Реакциите ми обикновено са нормални, Станли, независимо от приказките, които си чул за мен. Разложената плът предизвиква у мен напъни на повръщане. Осакатяванията ме карат да се свивам от ужас и отврата. Острите инструменти ме порязват и цветът на кръвта ми е като на всички останали хора... Звуча ти като Шейлок, нали? „Няма ли ченгето сълзи?“