— Опитвах се да изразя съчувствие - заекна Корн. - Не да критикувам... Искрено ти се възхищавам, възхищавам се на работата ти... просто... просто се питах как... как го правиш.
— Извинявай. Засегна болезнено място.
— Не съм искал да...
— Откъде да знаеш? Всичко е наред. Наистина.
— Надявам се, че не ми се сърдиш. Бях нечувствителен, разбирам. За нищо на света не искам да ти причинявам... болка, Джон. Много искам да запазим приятелството си.
— Всичко е наред. Прекалих.
— Не, глупаво беше от моя страна, ужасно глупаво... извинявай, Джон! - Корн хвана импулсивно ръката на Бекер.
— Всичко е наред, Станли. - Бекер измъкна ръката си. - А сега нека да забравим тая тема.
Корн не можа да задържи едно последно извинение.
— Извинявай - каза той и гласът му прозвуча така, сякаш се канеше да избухне в плач. Бекер се насили да го погледне. Лицето му бе объркано, изпълнено с разкаяние - очевидно бе, че само частично осъзнаваше с какво бе предизвикал реакцията на Бекер. „Той просто иска да сме приятели - заповтаря си Бекер. - Иска да го харесвам.“ Очите на Корн бяха широко разтворени и пълни с влага, на устните му трептеше плаха усмивка. Бекер с усилие на волята успя да задържи силното желание да постави ръка на разстроеното лице на Корн и грубо да го отблъсне.
***
— Момичето е - било е - Инге Шраг - оповести Тий, като потупа рисунката на художника върху бюрото си. - Работила е като временна домашна прислужница в семейство Хил. Преди пет дни те съобщиха, че е изчезнала. Тази сутрин я разпознаха по снимката. Ще изпратим отпечатъците на момичето в Германия за потвърждение, но Хилови са напълно сигурни.
— Какво ти е мнението за тях?
Тий се изсмя мрачно.
— Само каквото Макнийл ми каза. Той направи проверката по доклада за изчезнало лице. Не възприе задачата си сериозно. Мнението му беше, че тук няма причина за ровене по-дълбоко. Както можеше и да се очаква.
— Ще говоря с Хилови.
— Хубаво, и аз планирам разговор с тях. Но смятам също да питам къде е бил Макнийл през нощта, когато момичето изчезва. Тогава не е бил дежурен, знам поне това.
— Смяташ ли да го обявиш официално за заподозрян по случая?
— Официално - неофициално!... Джон, казах ти вече, че бях в гаража му и намерих ножа, с който вероятно го е вършил... Говорим неслужебно, нали?
— Както искаш.
— Сега разговаряме като двама приятели, така ли е?
— Добре.
— Върнах се в гаража и изтрих отпечатъците си от ножа.
— Както и неговите.
— Ако изобщо е имало негови отпечатъци там. Трябва да видиш колко чисто поддържа вещите си. - Бекер го изчакваше мълчаливо. - Знам, че не трябваше да го правя - заобяснява Тий с надеждата, че приятелят му ще заяви обратното. Даде му достатъчно време да реагира, после продължи: - Този случай няма да се ограничи до откриване на отпечатъците на Макнийл в собствения му гараж, нали?
— Не повече - отвърна Бекер.
— Благодаря ти за подкрепата.
— Не мога да заявя, че си постъпил правилно, в случай че очакваш точно това.
— Знам.
— Правилно беше да бъдеш с ръкавици още първия път.
— Е, този път бях с ръкавици. И намерих още нещо... някакъв трофей, играч на голф, скъпа изработка от стъкло.
— Макнийл играч на голф ли е?
— Не е на Макнийл. На фигурата е написано името на собственика ѝ. Принадлежи на Пол Хил.
— Същия Хил?
— Същия. Попитах го за трофея. Хил дори не бе осъзнал, че липсва, докато не му обърнах внимание. С други думи, Макнийл е бил по някое време в къщата на Хил. Вероятно същата нощ, когато е отвел Инге.
— Смяташ, че освен с убийства на млади жени Макнийл се занимава още и с кражби?
— Предполагам, че Киуасий искаше да ми каже точно това, когато се обади оная вечер.
— Но първия път не забеляза тази фигурка, нали?
Тий се размърда неловко върху стола си.
— Първия път съм я пропуснал. Или Макнийл я е оставил в гаража по-късно, не знам... Този път обаче беше там.
Бекер погледна през прозореца на офиса. Полицията ползваше общ паркинг с общината и градската библиотека. В този момент от библиотеката се изнизваше върволица деца и родители: свършил беше седмичният час за приказки.
— Не познавам добре Макнийл - започна бавно Бекер. - Не го харесвам, той е агресивен, непрекъснато е в състояние на отбрана срещу някого или нещо и определено създава пречки. Смятам, че завижда на всеки, постигнал повече от него в живота, и че проявява дребнава злоба към всички над него. Вероятно е и грубиян. Но не го възприемам като малоумен.