— Не съм казал, че е такъв.
— Само умствено недоразвит може да отвлече момиче и в същото време да свие скъп трофей, който има стойност единствено за притежателя си. Какво ще направи с него? Ще го продаде? Кой ще поиска трофей с името на Пол Хил на него? С имената на известни играчи вероятно да, но не и с името на Пол Хил, аматьор на голф. Защо тогава? Взема го, за да го задържи? Да го постави на полицата над камината и да си представя какъв велик играч на голф е? На кого ще го покаже, за да се изфука? Защо ще краде единствен по рода си предмет, който веднага може да бъде проследен? Защо ще го крие в гаража си? Нали ако някой го намери, веднага ще го свърже с къщата на Хилови? Прекрасна идея, ако той току- що е убил момичето, което е живеело в същата къща. Наричам подобно поведение слабоумно, а ти?
— Трофеят е там, видях го.
— Но кой го е поставил там? Защо не си го видял първия път?
— Беше скрит.
— Колко добре?
Тий се поколеба.
— Не много добре.
— Киуасий откъде знае, че е там? Какви ги е вършил толкова близо до къщата на Макнийл последната нощ от живота си? Първо и преди всичко, защо е похарчил цели десет цента за телефон, само за да те насъска срещу Макнийл?
— Казваш ми, че Киуасий го е подпъхнал там, така ли?
— Тий, Киуасий е професионален крадец, специализирал се в Кламдън. Убийствата на Джони Семката бяха коментирани във всички вестници - защо да не допуснем, че е прочел за тях в Бриджпорт или дори докато е бил в затвора? Инге Шраг е в списъците на липсващи лица в полицейската колона на „Кламдън Форум“. С малко повече прилежност Киуасий би могъл да попадне и на това съобщение. И ако е имал зъб срещу Макнийл поради някаква причина, каква по-блестяща идея от превръщане на врага в заподозрян за убийство!
— Обажда ми се, подхвърля ми да проверя Макнийл, открадва нещо от къщата на Хил и го подпъхва в гаража на Макнийл така, че да го намеря. Но защо не го намерих първия път?
— Може би просто не си го забелязал.
— Намерих го в килима. Първия път развих рулото - повярвай ми, тая фигурка не беше там.
— Може би си отишъл там прекалено рано за Киуасий и си го изпреварил, може би... И аз не знам защо.
— А как Киуасий е разбрал, че Инге е жертва, освен ако не е бил на местопрестъплението или Макнийл не му е казал?
— Не е знаел. Знаел е само, че тя е сред липсващите лица, и това му е било достатъчно да изгради верига от подозрения. Нямам всички подробности към тази теория, Тий. Но на пръв поглед тя звучи много по-логично от твърдението ти, че Макнийл е достатъчно глупав, за да остави в собствения си гараж такова доказателство срещу себе си.
***
Метцгер се надяваше да издебне удобен момент, за да говори с шефа си насаме, но откакто намериха последния труп, той вечно бе с някого. Принуди се да говори с него в присъствието на Бекер.
— По-миналата нощ се случи... ъъ... нещо, което не... хм... вписах в доклада си, защото... ъъ... тогава не изглеждаше от значение - заекваше той, избягвайки погледа на шефа си. - Но сега... може би... преценката ми е погрешна... В светлината на последните събития...
— Хубаво - прекъсна го нетърпеливо Тий. - Давай да го чуем.
Метцгер разказа на Тий и Бекер за недовършения гроб, който бе открил през нощното си дежурство, светлината в гората (не я нарече странна, още по-малко неземна) и проверката на колите в околността, която бе направил след горските си приключения.
— Прекарах записаните номера през компютъра и всички се оказаха на местата си с изключение на една. – Метцгер разтвори бележника си. - Тя беше паркирана в алея пред къща, в която - доколкото можах да установя - не се живее. „Шеви-Каприз“ на четири години, бежов затворен автомобил. Регистрирана е към нещо на име „Лъвли Уъркс“ с адрес в Уестпорт. Проверих адреса - оказа се пощенска кутия, взета под наем. Мениджърът ми каза, че е платена предварително за три години. Платена в брой. Регистрирана към „Лъвли Уъркс“. Няма представа кой му е платил, нито как изглежда - станало е преди две години.
— Всяка компания е длъжна да посочи имената на шофьорите заради застраховката - обади се Бекер.
— Да, господине, знам го. Опитах се да установя и това, надявах се, че има някакво местно обяснение за цялата мисти... мистификация. Записаният шофьор е господин Т. Ф. Шилинг, живеещ на „Леджуд“ 62.
— Говори ли с господин Шилинг?
— Още не. Реших, че е редно първо да ви осведомя за...
— Отиваме при господин Шилинг - заяви Тий и скочи на крака с пъргавина, която Бекер не бе забелязвал у него от години. - Ще го закова на място!