***
Шилинг бе изумен, когато на прага му изведнъж цъфнаха три ченгета и го засипаха с въпроси за някаква кола, напълно неизвестна за него.
— Не разбирам за каква кола говорите - вдигаше рамене той. - Не знам нищо.за „Лъвли Уъркс“, каквото и да е това... За пръв път го чувам. Какво, по дяволите, значи всичко това?
— Бежов „Шеви-Каприз“ с четири врати - не се предаваше Тий. - Твърдите, че не знаете за какво става дума?
— Не, защо трябва да знам?
— Защото точно сега е паркирана пред дома ви.
— Тази не е моята кола. На Емрови е.
— Кои са Емрови?
— Съседите ни. Това там е тяхната кола. Доколкото знам, принадлежи на едно от децата им. Обикновено я оставят паркирана на улицата, не в алеята пред дома им. - Къщата на Шилинг бе на края на сляпа улица, която се издуваше крушовидно в закрития си край и преминаваше в пресечка с еднопосочно движение. Към широкия край на крушообразната форма се отклоняваха три алеи за отбиване и паркиране на колите пред съответната къща: обикновено решение за по-новите райони на града. Кръглите криви в затворения край на пътищата от този тип осигуряваха едно от няколкото места в града, където човек можеше да паркира кола извън алеята пред къщата, без да предизвика съмнения. - Поне смятам, че принадлежи на едно от децата им. Имат момче и момиче в колежа - или току-що завършило, не съм особено сигурен. Не поддържаме близки отношения. Всъщност никога не съм виждал някого в тая кола.
— Искате да кажете, че тя е винаги там?
— Не, някой я кара. Не винаги е паркирана на едно и също място, така че все някой би трябвало да я мести напред-назад. Но не съм ги виждал да го правят.
— Можете ли да ни кажете защо в застрахователната полица сте посочен като шофьор на тази кола?
— Шефе, да умра на място, ако знам защо! И защо наистина точно моето име?! Та аз почти не съм карал самостоятелно кола!
— Някой просто я паркира ту тук, ту там пред къщата ви, а вие не знаете нищо за нея?
— Тя не е пред къщата ми. Я погледнете по-добре: пред дома ми ли е? По-близо е до алеята на Емрови, отколкото до моята. Понякога е от другата страна на алеята им. Възможно е дори да принадлежи на Канилови, откъде да знам?
— Кои са Канилови?
Шилинг посочи третата къща, скътана в крушовидния край на пътя. И трите къщи бяха доста навътре, а тези на Емрови и Канилови бяха дори отчасти прикрити от настъпващата гора.
— Заявявате, че тази кола стои тук от две години и никога не сте докладвали за нея на полицията?
— Да докладвам какво? Да се оплача на полицията от съседите си, защото децата им си държат колата на улицата? Е, няма що! Ще се превърна веднага в „Съсед на годината“!
— И не знаете нищо за фирма с име „Лъвли Уъркс“, така ли?
— Абсолютно нищо. С какво се занимават, какво изработват? Каква фирма са всъщност?
— Надявахме се, че вие ще ни кажете.
— Шефе, дошли сте на погрешен адрес.
***
— Няма що, наистина го закова на място - подхвърли Бекер, когато тръгнаха към къщата на Емрови.
— Какво искаш да сторя? Да използвам палката си?
— Още ли я имаш? Човек рядко вижда добра полицейска палка в наши дни.
— Май липсваше демонстрация на хитър, проницателен а ла ФБР разпит?
— Не поисках, заради това.
— Добра причина. Остави ме да стърча там и да повтарям като развален грамофон: „Оная кола там вашата ли е?“ „Не, не е.“ „Ваша ли е оная кола там?“ „Не, не е...“ Браво. Чудесно беше.
— Вярвам му - отвърна Бекер. - Ще го проверя, но му вярвам. Не смятам, че имаше и най-малка представа какво точно искаш от него.
— Не ми е приятно да го призная, но и аз съм като в мъгла.
— И аз, шефе - обади се Метцгер, но никой не го чу.
— И още нещо - продължи Бекер. - Емрови вероятно са смятали, че колата принадлежи на Шилинг или Канилови, а Канилови...
— ... са считали, че е собственост на Емрови. Побеснявам, когато започнем да мислим еднакво.
— Но все пак името на господин Шилинг е записано в застрахователната полица... как така? - вметна Метцгер.
— Единственото условие за регистрация или застраховка е име с чиста шофьорска книжка. Няма нужда от физическото присъствие на лицето: името и номера на шофьорската му книжка са достатъчни. Застрахователната компания прави бърза проверка, за да установи дали шофьорското му досие е приемливо - и това е всичко. Истинският собственик на тази кола, скрит зад името „Лъвли Уъркс“, се е нуждаел само от номера на шофьорската книжка на Шилинг.
— А до този номер е имал достъп всеки, който е изисквал шофьорската му книжка за удостоверяване на самоличността му. Например, когато му е изплащал чек – допълни Бекер. - Има две възможности: или Шилинг е бил избран нарочно, или е попаднал в играта случайно. Господин Лъвли Уъркс паркира колата си пред къщата на Шилинг, или почти пред нея, но достатъчно близо. В случай че полицията се заеме да проверява регистрационните номера поради някаква причина, те ще установят, че колата се кара от Шилинг (по документи) и няма да задълбаят по-нататък.